След вота в Русия: Изостряне на напрежението със Запада

"Путин печели изборите и широка подкрепа за четвърти мандат", гласи заглавието на в. "Ню Йорк таймс".

Руските избиратели дадоха на Владимир Путин категоричната си подкрепа за четвърти мандат вчера, като според предварителните резултати той получава над 70 процента от вота макар и първоначалните данни за избирателната активност да са под исканото от Кремъл, пише изданието.

Слабото представяне на вече разделената опозиция предизвика остър публичен спор между двамата най-видни либерални политици, като единият обвини другия, че е марионетка на Кремъл още преди края на изборния ден.

Кремъл първоначално се надяваше, че Путин ще вземе поне 70 процента от вота при 70 процента избирателна активност. Според първоначални данни той няма да постигне тази цел (По последни данни Путин взема 76,67 процента от гласовете при избирателна активност 67,4 процента - б. ред.)

Резултатът все пак е достатъчно висок, за да може 65-годишният Путин да претендира за широка народна подкрепа за нов шестгодишен мандат, който при сегашните ограничения би трябвало да е последният му. Путин е президент от 2000 г., като за един мандат бе премиер, за да заобиколи ограниченията на мандата.

Очаква се Путин да продължи да управлява без особени промени по отношение на опита да възстанови Русия като световна сила, като същевременно ограничава икономическите реформи у дома. Предвид статута му на президент с последен мандат мнозина очакват сега да започне същинската борба сред елита на Кремъл за избиране на приемника му, отбелязва "Ню Йорк таймс".

"С преизбирането на Путин очаквайте изостряне на напрежението със Запада", е заглавието на в. "Вашингтон пост".

Когато руският президент Владимир Путин излезе на сцената на площад до Кремъл, за да обяви победата си на вчерашните избори, той направи това на открит концерт, на който се празнуваше четвъртата годишнина от неговото анексиране на Крим, пише вестникът.

В седмиците преди преизбирането му за още шест години на власт президентът няма почти никакви предизборни прояви и не предложи кой знае какви конкретни планове за големи вътрешнополитически реформи. Той обаче предизвика страхопочитанието на руснаците с представяне на фантастични нови оръжия, докато контролираната от държавата телевизия увеличи съобщенията за заплахите, които според нея представляват САЩ и съюзниците им.

Сюжетът е, че Русия е под нападение и се нуждае от силен лидер, за да оцелее, отбелязва вестникът.

Докато Путин съставя новото си правителство, той ще трябва да балансира конкурентните интереси на управляващия елит, който се стреми да печели позиции за пост-Путиновата ера, която ще настъпи един ден. Според мнозина анализатори резултатът ще бъде, че докато по върховете продължават борбите за вътрешнополитическия курс на страната, Путин ще има интерес да изостри конфликта със Запада.

Според бившия анализатор от Кремъл и настоящ критик на Путин Глеб Павловски британският премиер Тереза Мей е поднесла на Путин "предизборен подарък", когато побърза да обвини Русия за нападението над бившия шпионин Сергей Скрипал и взе сурови мерки срещу нея. Британската реакция ядоса руснаците и мотивира някои гласоподаватели, които иначе можеше да си останат в къщи, каза той.

Малко по-дискретно Русия заплашва с ескалация в Сирия, където бойните й действия в подкрепа на президента Башар Асад увеличават риска от военен сблъсък със САЩ. Миналата седмица началникът на руския Генерален щаб генерал Валерий Герасимов обвини Вашингтон, че планира удари с крилати ракети по Дамаск. Той не даде доказателства, но обеща, че Русия ще реагира срещу "ракетите и пусковите им установки, отбелязва "Вашингтон пост".

В. "Гардиън" пише, че четвъртият мандат на Владимир Путин ще продължи до 2024 г., с което той ще стане първият лидер в Кремъл, който управлява две десетилетия, след Йосиф Сталин.

На журналистически въпрос снощи за отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания Путин заяви, че Русия в момента няма химически оръжия и че би било "нелепо" да се мисли, че Русия би извършила такова нападение в предизборен период. Путин каза, че ако използваното в нападението вещество наистина е било бойно, то е щяло да убие всички на място.

Наблюдатели на опозиционния лидер Алексей Навални и други организации сигнализираха за пълнене на урните с предварително попълнени бюлетини и други методи за повишаване на избирателната активност, но представител на руската избирателна комисия заяви, че не са установени сериозни изборни нарушения, отбелязва "Гардиън".
 

/БТА/