Остават ли двата най-големи ядрени арсенала в света без ограничения?

Знаков договор за контрол над въоръженията, който президентите на САЩ и Русия Роналд Рейгън и Михаил Горбачов подписаха преди повече от три десетилетия, е мъртъв, което поражда страхове от нова глобална надпревара във въоръжаването, пише Асошиейтед прес.

И САЩ, и Русия се отказаха от договора за ядрените оръжия с междинен обсег, който изтича днес. Ако те предпочетат да не продължат или да заместят (с друг) и по-мащабния нов договор за съкращаване на стратегическите оръжия (New Strategic Arms Reduction Treaty) или Нов СТАРТ след изтичането му в началото на 2021 г., няма да остане никакво юридически обвързващо ограничение върху двата най-големи ядрени арсенала в света за първи път от близо половин век.

След края на Договора за ракети с малък и среден обхват: Какво предстои за Европа?

САЩ обвиняват Русия за разпада на договора, като твърдят, че години наред Москва разработва и разполага оръжия, които го нарушават и създават заплаха за САЩ и техните съюзници, в частност в Европа.

Но администрацията на Тръмп сега казва, че без ограниченията на договора може да парира заплахата от Русия, а също и от Китай. САЩ от години се оплакват от "нечестна игра на терена" - че Русия разработва оръжия, които нарушават договора, а Китай, който не го е подписал, разработва подобни оръжия, които също биха го нарушили.

Президентът Доналд Тръмп не се ангажира с продължаване или замяна на договора Нов СТАРТ, който наложи ограничения, от 2018 г., за броя на американските и руските ядрени бойни глави и ракети с голям обсег.

Тръмп нарече Нов СТАРТ "просто още една лоша сделка", направена от администрацията на Обама, а съветникът по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън заяви през юни, че е малко вероятно администрацията да се съгласи да удължи този договор за още пет години, което би могло да стане без законодателна санкция и в двете столици.

Администрацията на Тръмп смята, че е твърде рано да се водят разговори за удължаване на договора Нов СТАРТ. Тя твърди, че с нарастването на китайския ядрен арсенал Пекин вече не може да остане изключен от споразуменията за контрол над ядрените оръжия. Тръмп изрази желание да договори тристранна сделка за контрол над оръжията, подписана от САЩ, Русия и Китай.

"Нека да видим как ще се развият нещата", заяви Тръмп пред репортери в Белия дом в четвъртък. "Мога да кажа, че Русия би искала да се направи нещо за (нов) ядрен договор и аз съм съгласен с това. Те биха искали да се направи нещо, и аз също."

Германският външен министър Хайко Маас заяви тази седмица, че разпадането на договора означава, че Европа губи част от сигурността си.

"Съжаляваме, че Русия не е направила необходимото за спасяването на договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Сега ние призоваваме още по-настоятелно Русия и САЩ да запазят договора Нов СТАРТ като крайъгълен камък на глобалния контрол върху оръжията, каза Маас. Ядрените сили като Китай също трябва да поемат своята отговорност за контрола над оръжията - те имат по-голяма тежест в света, отколкото по времето на Студената война."

Защитниците на контрола върху оръжията остават притеснени за бъдещето.

Лора Кенеди, която по-рано представляваше САЩ на Конференцията по разоръжаване в Женева, предупреди американците да не подценяват проблемите около сложната дипломация за контрола над въоръженията. Тя каза, че тези проблеми трябва да бъдат поставени сега пред Конгреса и пред всички кандидати за Белия дом на изборите през 2020 г.

"Тук няма място за шикалкавене. Става дума за нашето бъдеще и бъдещето на планетата, каза Кенеди. - Ядрените проблеми могат да имат такива последствия, че просто не можем да се откажем от сериозни усилия за контрол над оръжията. Нито пък САЩ могат да си позволят да използват притесненията си относно договора за ракетите със среден и малък обсег или други проблеми като оправдание да допуснат разпадането и на договора Нов СТАРТ."

За своето времетраене договорът за оръжията с междинен обсег от 1987 г. доведе до елиминиране на 2692 американски и съветски ядрени и конвенционални балистични и крилати ракети с наземно базиране. До разпадането си договорът забраняваше наземно базирани ракети с обсег между 500 и 5500 километра (между 310 и 3410 мили).

Дейвид Райт, съдиректор на Глобалната програма за сигурност при Съюза на загрижените учени, каза, че изтеглянето от този договор е "проява на късогледство". Според него това ще доведе до надпревара в областта на ракетите с конвенционални заряди, което ще подкопае стабилността.

Райт отбеляза руските оплаквания относно американските ракетни комплекси в Полша и Румъния, като обясни, че тези комплекси са предназначени да изстрелват ракети прехващачи с отбранителна цел, но изглежда, че могат да изстрелват и нападателни крилати ракети.

"Твърдението, че САЩ имат основание да се изтеглят от договора поради руски нарушения, не взема предвид цялата картина", каза Райт. Той обвинява администрацията на Тръмп, че проявява неохота към всякакви споразумения чрез преговори, които ограничават американските оръжейни системи.

Бившият вече директор на националното разузнаване Дан Коутс, обаче, заяви пред Конгреса миналата година, че според служители от разузнаването Русия вече не желае да бъде ограничавана от договора за ракетите със среден и малък обсег, защото снабдява своите военни с модерни и по-точни ракети, предназначени за удари по критични военни и икономически обекти в Европа. В САЩ смятат, добави той, че целта на Русия винаги е била да държи САЩ обвързани със споразумението, докато тя, в същото време, тихомълком произвежда и разполага ракети, които го нарушават и застрашават Европа.

Американски представители първо изразиха своите опасения, че Русия нарушава договора, още по време на администрацията на Обама, и посочиха, че Москва в продължение на шест години е отхвърляла опитите на САЩ да я накарат да го спазва. През февруари (т.г.) Тръмп реши, че Москва реално нарушава договора и САЩ прекратиха изпълнението на своите задължения по него. Той даде шестмесечен срок на Русия да започне да го спазва. И този срок изтече днес.

/БТА/