7600 километра и още факти: Защо Казахстан е толкова важен за Русия?

Размириците в Казахстан са истински кошмар за Владимир Путин. Защото значението на тази голяма и богата бивша съветска република е за Русия толкова голямо, че почти не може да се опише с думи. Дойче веле привежда няколко числа и факти.

Защо Казахстан е толкова важен за Русия? Отговор на този въпрос дава едно число: 7600. 7600 километра е дълга границата между двете държави - една от най-дългите сухопътни граници в цял свят. При това в случая с Русия и Казахстан далеч не става дума само за дължината.

Още от съветско време този регион е много важен за Москва във военно отношение. Достатъчно е да споменем ракетния полигон Капустин Яр, който отчасти се намира в Казахстан, както и многобройните военни заводи в Урал и оттатък Урал. Така че Русия по най-естествен начин смята Казахстан и целия регион за свой геополитически заден двор.

Тъй че десантчиците, които Кремъл изпрати в Казахстан, за да помагат на тамошното правителство да потуши протестите, изпълняват всъщност мисия в защита на руските интереси - нищо, че мисията се води „миротворческа“ и минава под егидата на военна организация на няколко бивши съветски републики. Както казва в интервю за Дойче веле политологът Николай Петров, размириците в Казахстан са „сериозна опасност“ за самата Русия. Още повече, че споменатата 7600-километрова граница не се охранява добре, добавя експертът.

Значението на Казахстан за Русия

А иначе значението на Казахстан за Русия е толкова голямо, че почти не може да се опише с думи. Казахстан е най-голямата и най-богата бивша съветска република в Средна Азия, която поддържа много тесни връзки с Русия. Заедно с Русия и Беларус Казахстан стана съосновател на един много престижен проект на Владимир Путин - Евразийския икономически съюз, по подражание на ЕС. А по официални данни през 2020 година в Русия са следвали над 60 000 студенти от Казахстан - най-многочислената група чужденци в руските университети.

И още факти: Няколко допитвания на авторитетния демоскопски център „Левада“ показаха, че много от руснаците смятат Казахстан за втората най-важна приятелска държава след Беларус. А през декември премиерите на двете съседни държави оповестиха, че двустранната търговия е достигнала рекордни обороти.

И все пак за Москва най-важният стратегически аспект на двустранното сътрудничество си остава космонавтиката. От Съветския съюз Казахстан наследи космодрума в Байконур, за който Русия плаща наем в размер на 115 милиона долара годишно. Москва междувременно изгради нов космодрум в Далечния изток, но въпреки това иска да запази и Байконур.

Казахстан разполага и с много природни богатства, а редица руски фирми разработват техния добив. Същото правят, впрочем, и редица американски фирми. Русия участва и в добива на уран в Казахстан и дори се надява скоро да изгради в съседната страна и първата АЕЦ. Да не забравяме, че протестите в Казахстан започнаха заради поскъпването на газа, след като през последните месеци консумацията на електричество толкова нарасна, че правителството поиска помощ от Русия.

В същото време експерт от проправителствения Руски съвет за външна политика констатира в свой анализ, че Русия очевидно не е привлекателен модел за Казахстан като социално и икономическо развитие. Според него политическото ръководство и обществото в Казахстан имали други примери за подражание: от Европа, през Турция, та чак до Сингапур.

Иска ли Русия да анексира Северен Казахстан?

За разлика от Беларус Казахстан не е зависим от руски кредити и освен това се опитва да поддържа определена дистанция спрямо Руската федерация. В Русия реагираха особено болезнено на един определен жест на дистанциране: когато Казахстан реши да смени кирилицата с латиница.

В северните провинции на Казахстан живеят около 3,5 милиона етнически руснаци - при положение, че цялото население на страната възлиза на 19 милиона. И в двете държави вече от години се шушука дали пък Русия няма да реши да вземе тези територии, както постъпи с украинския полуостров Крим. В интервю за Дойче веле през 2019 година президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев опроверга тези опасения. Отношенията с Русия почивали на „абсолютно доверие и добросъседство“, каза той.

Но напреженията отчетливо се усещат. През 2020 година в руската Дума депутатът Вячеслав Никонов заяви, че територията на Казахстан била просто „голям подарък от страна на Русия“. Външното министерство на Казахстан отговори с протест, Никонов си взе думите назад, а президентът Токаев написа статия в защита на независимостта на своята държава.

Нищо чудно, че в момента социалните мрежи врят и кипят от дискусията за действията на Русия в Казахстан. Защото Путин може да се възползва от изпращането на войски и да наложи руската доминация в страната, смятат мнозина. В момента Русия няма военни бази в Казахстан.

"Дали пък Русия не е следващата?"

Тъй или иначе, размириците в Казахстан са истински кошмар за руския президент Владимир Путин. На такива протести Кремъл лепи етикета „цветни революции“, с което препраща към „революцията на розите“ в Грузия и „оранжевата революция“ в Украйна. Москва обвинява Запада, че подклажда такива събития.

Последният подобен бунт обаче успя: в Армения през 2018 година. А нека не забравяме, че Армения също е верен съюзник на Руската федерация. В Беларус диктаторът Александър Лукашенко успя да се задържи на власт, след като смаза с насилие протестите. „Всички по-големи съседи на Русия се тресат от социални протести“, казва в интервю за Дойче веле Ханс-Хенинг Шрьодер, отличен познавач на Русия. „Ако аз държах кормилото в Кремъл, щях да се запитам дали пък Русия не е следващата“.