Москва: Унищожихме боеспособната авиация в Украйна

Въздушно-космическите сили на Русия унищожиха боеспособната авиация в Украйна. Това заяви министерството на отбраната в Москва, според което обаче част от украинските въздушни сили са се пребазирали в Полша и Румъния, пише руският в. "Известия" в статия за хода на нахлуването в Украйна.

По време на започналата през уикенда "мащабна руска въздушна операция (. . .) се изваждат от строя обекти на военната инфраструктура", посочва изданието.

Това станало по нареждане на украинските здравни власти, за да не се допусне разкриването на извършени от Украйна и САЩ нарушения на чл. 1 от Конвенцията на ООН за забрана на бактериологични (биологични) и токсинни оръжия. Самото наличие на подобни лаборатории нарушава международното право, коментира експертът Олег Желтоножко. На федералното следствие е възложена проверка по случая.

Събитията в Украйна ще имат за резултат "ново качество на отношенията" на Русия с европейските страни и ЕС като цяло, със САЩ и с НАТО, цитира "Комерсант" изявление на Олег Тяпкин, директор на Трети европейски департамент от руското външно министерство, говорил пред РИА Новости.

По заповед на президента Владимир Путин властите в Русия разработват списък на неприятелските за нея страни, пише "Взгляд", като се позовава на сайта на Кремъл.

"Тази формулировка прозвуча за първи път преди година в отговор на санкциите на Запада и започнатите от него дипломатически скандали. Тогава за неприятели бяха признати САЩ и Чехия", посочва онлайн изданието. Новият списък няма да има нищо общо с предишния - сега "всички се намираме в един нов свят", изтъква политологът Марат Баширов.

С оглед "някои общи параметри на западните санкции" срещу Русия и "дисциплината в ЕС" Москва ще трябва да реши дали да включи в списъка всички страни от ЕС, "принудени да следват тази дисциплина", или само "онези, които стигат по-далеч от всички в негативното си отношение към Русия", уточнява колегата му Андрей Кортунов.

Баширов смята, че първа в този списък трябва да е Великобритания, следвана от Полша, Чехия и Германия. Предлага обаче да не бъдат включвани САЩ, тъй като не ставало дума за "ответна мярка", а за "предупреждение". "За всяка страна ще има отделен списък с ограничители, направен с оглед руските интереси и перспективите за взаимодействие с тази страна", добавя Кортунов.

"Има ли живот зад "желязната завеса"?", каквато отново се спуска между Русия и Запада, пита се агенция РОСБАЛТ. Икономистът Андрей Нечаев се опитва да сравни стоковия глад по времето на Съветския съюз с този, който според него очаква днешна Русия.

Сега в страната "има все пак признаци на пазарна икономика", потребителският пазар е по-наситен, има по-голям избор на стоки, но "хората естествено ще се адаптират, ще свиват потреблението. Който и без това е харчел 70 на сто за храна, ще харчи 80 на сто. Преди човек минаваше от пармезан на "продукт за мазане" - сега ще трябва да се откаже и от "продукта за мазане", защото го правят с вносно палмово масло. Който е по-богат, ще си купува не айфон, а някое най-примитивно "Сяоми". А друг ще върти телефонната шайба в опит да си спомни как се прави това", разсъждава аналитикът.

Ожесточените бойни действия в Украйна, освен всичко останало, унищожават все повече запаси от горива и транспортната инфраструктура на тази страна, предупреждава "Свободная преса".

"В кипежа на схватката малцина май се замислят за това и в Москва, и в Киев. Още наесен обаче милиони украинци може да бъдат застрашени от истински глад. Освен ако Русия не ги спаси отново",  пише всекидневникът.

Според него заплахата от глад с "африкански" мащаби в Украйна е "практически гарантирана" - идва време за пролетните селскостопански дейности, но в страната "вместо трактори само танкови вериги енергично орат нивята, а вместо със зърно ги "засяват" само със снаряди, бомби и мини. И няма как вече нищо да се промени там. Късно е!" - възкликва "Свободная преса".
/БТА/