Вековната обсесия на Русия с отравянето

Роман Абрамович е последната жертва в дългата руска история на експерименти със смъртоносни токсини.

Предполагаемото отравяне, насочено очевидно към една от най-известните международни фигури в страната. Такава история наистина може да включва само Русия, държавата, обвинена, че стои зад десетки отравяния през миналия век.

Сюжетът на пръв поглед изглежда странен: Роман Абрамович, сега напускащ собственик на ФК Челси, и украински преговарящи развиват симптоми на отравяне, включително лющене на кожата и раздразнени очи.

Можем ли да сме сигурни, че са отровени?

Не точно; тримата мъже били твърде заети, за да предоставят достатъчно бързо проби на немските токсиколози. А техните симптоми, никога животозастрашаващи, изглежда са се подобрили. Така че, като истинска руска мистерия, истината може никога да не бъде известна.

Но Кремъл има достатъчно опит в тази област, за да може отравянето да бъде правдоподобна причина за случилотото се с Абрамович -  стогодишна история, която датира от основаването на московската лаборатория за отравяне Lab X от Владимир Ленин през 1921 г. Тогава властта му все още не е сигурна и той се надява, че новото съоръжение ще даде на НКВД още едно оръжие в арсенала му, за да смаже всяка продължителна съпротива срещу болшевишкото управление.

С годините лабораторията се разширява. При Сталин на учените, които работят там, е разрешено да тестват своите изобретения върху политически затворници. Съоръжението става известно като Килията.

Забележителната история на лабораторията, чието местоположение никога не е било разкрито, е извадена на бял свят едва, когато архивист от КГБ се е отправил на Запад след разпадането на Съветския съюз.

В този момент се предполага, че увлечението на руснаците по отровата е нещо от миналото.

Но след издигането на властта на президента Путин и реабилитацията на силовиците - бившите му другари в службите за сигурност - отравянето се върна на мода.

Имената, лидерите и евентуално идеологиите може да са се променили през междинния период, но настоящият режим на Владимир Путин е обвинен, че стои зад множество отравяния на онези, които се противопоставиха на Кремъл, включително използването на нервнопаралитичен агент "Новичок".

ФСБ е обвинена в опит да убие лидера на опозицията Алексей Навални, който колабира по време на вътрешен полет през август 2020 г. и оцелява само защото е успял да стигне до специалисти в Германия за лечение. Агент на ФСБ по-късно неволно разкри на самия Навални, че отровата е била във "вътрешните шевове" на гащите му.

Няколко години преди това двама агенти от военното разузнаване на ГРУ предприеха пътуване до Солсбъри, въпреки че нямаха намерение да се любуват на високия 123-метров шпил на катедралата в града, както по-късно твърдяха. Новичок, носен в прикрита бутилка за парфюм, беше напръскан върху дръжката на вратата на къщата на дезертьора и бивш колега Сергей Скрипал.

Март 2018 г. и дъщерята на Сергей Юлия била на гости. Няколко часа след посещението на агентите, двамата бяха открити на пейка в парка в центъра на град Уилтшир, с пяна на устата, изпаднали в безсъзнание.

Те също имаха късмета да оцелеят. Подобно на Навални те успяха да получат навременно лечение и дозата не беше голяма. Съдбата обаче не бе на страната на Доун Стърджис, британка, чийто партньор беше намерил изхвърлената бутилка парфюм в кошчето и й я дал като подарък. Пръскайки го върху китките си през юли 2018 г., тя се разболя в рамките на петнадесет минути и почина няколко дни по-късно, припомнят от The Guardian.

Инцидентите са толкова известни – може би целта е да предизвикат психология на страха – че могат да бъдат припомнени бързо: Александър Литвиненко беше отровен с чай с полоний, което доведе до бавната му и драматична смърт в Лондон през 2006 г.. Българският дисидент Георги Марков с чадър с отровен накрайник през 1979 г., операция, в която руското КГБ е обвинено, че е помогнало за разрешаването.

Целта не винаги е да убиваш. Депутатът от лейбъристите Крис Брайънт разкри, че се е разболял жестоко от хранително отравяне по време на официално пътуване до Русия през 2009 г., когато е бил младши министър на външните работи. Той научи, че това са "стандартни дразнители, които ФСБ дава на "трудни" посетители".

Епизодите на отравяне също не са непознати в Украйна: кандидатът за президент Виктор Юшченко беше 50-годишен с младежки вид, когато се кандидатира за най-високата позиция срещу проруския кандидат Виктор Янукович, но се разболя по време на предизборната кампания, а лицето му бързо се обезобрази .

Това, заключиха учените, е резултат от отравяне с диоксин, но остава неясно кой го е направил. Бившият началник на кабинета на Юшченко обвини Русия за атаката, но това никога не бе доказано. Така или иначе отравянето не успя да го спре – Юшченко триумфира над съперника си и изкара президентски мандат.

Съюзниците на отровените мъже, начело с Абрамович, не е ясно кои, този път обвиниха хардлайнерите в Москва, които според Wall Street Journal, който разкри историята, "искали да саботират преговорите за прекратяване на войната". Имайки предвид дългата история на отравянията, това е правдоподобно обяснение.

По-интересен въпрос би бил кой може да поръча такава операция. Кремъл винаги е отричал да е замесен в отравяния. Но само държавата има властта да използва такива смъртоносни и сложни вещества.

Освен това нарастващата централизация на руската държавна власт при Путин води до заключението, че би било смело подчертаване да се санкционира подобен заговор срещу високопоставен олигарх без разрешение от върха. Ако въобще е било отравяне.

Историята е все още мътна отвсякъде.