10,6 милиона евро могат да очакват българските фермери от ЕС

"От 500-те милиона евро, които ЕК обяви, българските фермери би трябвало да получат 10,6 милиона евро, като към тях могат да се добавят и национални средства, които да се изплащат като държоавни помощи в размер до 200% или малко над 21 милион евро. Много е важно тук да отбележим, че България трябва да нотифицира тези помощи пред комисията. Тоест ние трябва да ги защитим, те не са ни дадени просто, че ни се полагат, ние трябва да обосновем предоставянето на тези помощи за най-засегнатите сектори. Всяка държава ще реши кои са най-засегнатите сектори," каза в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR евродепутатът Атидже Алиева - Вели.
Във връзка с възможна продоволствена криза в Европа след руската инвазия в Украйна  ЕК представи кризисен план от 500 млн евро  за подпомагане на европейските фермери

По думите на Атидже Алиева най-засегнатите сектори у нас са животновъдството, оръжерийните производители, които имат много нараснали разходи за електроенергия и за газ, които ползват за отопление, сектор плодове и зеленчуци. "Не считам, че има сектор, който всъщност не е засегнат от наслагващата се следваща криза, която дойде преди всички предишни и това е войната с Украйна. Много е важно българските власти незабавно да могат да реагират на предложения пакет. Аз в момента не виждам на национално ниво да се обсъждат предложения. Ние трябва да сме готови, така че да поискаме нотификация пред Комисията възможно най-скоро. Най-късния срок, в който това може да се случи е до края на юни," обясни Алиева.

На последното заседание на Комисията по земеделие в ЕП, след като ресорният еврокомисар представи предложение на ЕК за 500-те млн евро кризисен план, евродепутатите коментираха с него и  националните стратегически планове на държавите-членки, както и първите 19 писма с препоръки, които ЕК изпрати към държавите, които успяха да предадат своите планове навреме. "България е извън тези 19 страни , защото българският стратегически план беше подаден 2 месеца след крайния срок, едва в края на февруари тази година, така че предстои оценка на ЕК. Заради закъснението ние не сме от първите оценени," обясни Алиева. 

"Закъснението аз се надявам да бъде наваксано, защото от началото на 2023 г. ние трябва да започнем да прилагаме всички тези мерки от новия стратегически план за земеделие. В същото време трябва да сме готови освен с одобрението от ЕК, трябва да сме готови и с националното законодателство. Трябва да разработим ново законодателство за новите мерки. Националният стратегически план е структуриран в 99 мерки, което означава, че ние трябва да имаме 99 наредби или 99 различни правила по всички тези мерки, " поясни Алиева.

"Нашите власти действат доста мудно и в тази, и в други ситуации, както се случи и с Плана за възстановяване на устойчивост. Надявам се този път да действат по-бързо, защото наистина нашите земеделци имат нужда от тези средства," коментира евродепутатът Асим Адемов, също член на Комисията по земеделие в ЕП.  По думите му България все още не е заплашена от продоволствена криза, страната има зърно, дори изнася. "Все пак ние да не забравяме, че сме в общия европейски пазар, така че нашите производители имат право и да изнасят. В крайна сметка трябва да се погрижим за нашия баланс, да има за нашето население, но не можем да забраним износа," коментира той.

Съгласно договора за функциониране на ЕС на държавите-членки се предоставят правомощия на национално ниво да ограничат износ-внос. На този етап в ЕС само Унгария, която не е голям производител, е предприела ограничаване на износа на зърно и всички осъждат мерките, предприети от нея.