Путин: Западът измами, откровено измами Москва

Седмицата не беше лека за руския президент Владимир Путин. Той предприе първото си пътуване в чужбина след нахлуването в Украйна, за да укрепи отношенията си с неудобните съюзници от Централна Азия. Той наблюдаваше как НАТО обяви Москва за свой основен враг и покани съседните на Русия Швеция и Финландия да се присъединят към алианса. И беше принуден да отрече, че войските му за пореден път са атакували цивилна цел в Украйна.

Противопоставяйки се на демонстрацията на единство на Запада по отношение на Украйна по време на поредица от срещи на върха в Европа тази седмица, Путин се опита да окачестви действията на САЩ и техните съюзници като доказателство за враждебните им намерения и обеща да продължи настъплението срещу съседката на Русия, което продължава вече пети месец, пише "Асошиейтед прес".

Путин отдавна определя разширяването на НАТО до границите на Русия като най-голямата заплаха за сигурността на страната му. Когато изпрати войски в Украйна на 24 февруари, той посочи като основна причина за действията си все по-близките военни връзки между Киев и Запада.

Агресията на Русия срещу нейната съседка спомогна за укрепване на единството на Запада, като съюзниците предложиха милиарди долари под формата на оръжия и помощ за Киев и наложиха на Русия безпрецедентни санкции, които замразиха резервите ѝ в твърда валута, насочиха се към петрола и други ключови експерти и забраниха достъпа на самолетите ѝ до европейското небе.

Нахлуването също така накара НАТО да разположи повече войски и оръжия на териториите на своите членове в Източна Европа и насърчи Швеция и Финландия да се откажат от неутралитета си и да поискат членство в НАТО.

На срещата си на върха в Мадрид в сряда алиансът официално покани двете държави да се присъединят и обяви Русия за "най-значимата и пряка заплаха" за мира и сигурността на своите членове.

Путин, който посети Туркменистан в сряда, за да участва в среща на върха за Каспийско море с три бивши съветски държави и Иран, отговори, като заяви, че действията на НАТО доказват неговата антируска насоченост, като същевременно призна, че действията му са помогнали на западните съюзници да укрепят своите редици.

На срещата на върха в Ашхабад Путин и другите участници не споменаха войната в Украйна в публичните си коментари. В комюникето след разговорите те подчертаха съгласието си да не допускат никакви чужди военни сили в Каспийско море и подчертаха обещанието да не предлагат териториите си за агресия срещу друга държава на нейния бряг.

По време на срещата с иранския президент Ебрахим Раиси в кулоарите на срещата на върха Путин подчерта "стратегическите" връзки между Москва и Техеран.

В реч пред репортери в Туркменистан Путин обвини САЩ, че "отдавна търсят външен враг, заплаха, която да помогне за сплотяване на съюзниците", като добави, че "Иран не е достатъчно добър за тази роля, а Русия пасва много по-добре".

"Ние им дадохме шанс да обединят всички съюзници", каза Путин, като отбеляза, че решенията на срещата на върха на НАТО са ново доказателство, че западната група "е реликва от Студената война, предназначена да служи като инструмент на външната политика на САЩ за удържане на техните сателити".

Преди войната Русия настояваше за обвързващи гаранции, които да изключат разширяването на НАТО към Украйна и други бивши съветски държави, и поиска да се свие разполагането на военния алианс в Източна Европа. САЩ и техните съюзници категорично отхвърлиха исканията, като подчертаха, че ключов принцип на алианса е, че членството е отворено за всяка отговаряща на условията страна и никой отвън няма право на вето.

В същото време Вашингтон и НАТО предложиха да обсъдят контрола върху въоръженията, мерките за изграждане на доверие, по-голямата прозрачност и намаляването на риска - въпроси, които Москва отхвърли като второстепенни спрямо основните си искания за сигурност.

До инвазията Кремъл отричаше да има планове за нападение, но предупреждаваше Запада, че разширяването на НАТО към Украйна и други бивши съветски държави е "червена линия", която не трябва да се пресича.

Путин твърди, че Западът е "измамил, откровено измамил"  Москва, като е предложил устни обещания през 90-те години на миналия век да не разширява НАТО на изток, а след това го е разширил, за да включи страните от бившия съветски блок в Централна и Източна Европа и бившите съветски републики в Прибалтика.

"Призивите към Украйна да продължи да воюва и да се откаже от всякакви по-нататъшни преговори потвърждават убеждението ни, че обединеният Запад и НАТО не се интересуват от Украйна или от интересите на украинския народ и че целта им е да защитят собствените си интереси", заяви Путин. "Водещите членове на НАТО използват украинския народ, за да укрепят позициите и ролята си в света, да потвърдят хегемонията си и имперските си амбиции."

Коментирайки поканата на НАТО към Финландия и Швеция, Путин отхвърли западното описание на този ход като голямо поражение за Русия.

"Що се отнася до предположението, че сме се борили срещу разширяването на НАТО към Украйна, а сега трябва да се справим с Швеция и Финландия, зад него няма никакво съдържание, защото за нас присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО съвсем не е същото като потенциалното членство на Украйна", каза той.

Швеция и Финландия са свободни да правят каквото искат, каза той, но отбеляза, че "ние ще трябва да отговорим quid pro quo, ако там бъдат разположени военни контингенти и инфраструктура и създадат същите заплахи за териториите, където са създадени за нас".

Той заяви, че Русия няма териториални спорове с тези страни, за разлика от Украйна, която е заявила намерение да си върне Крим, анексиран от Русия през 2014 г., и да си възвърне контрола над подкрепяните от Москва сепаратистки региони в източната част на страната, известни като Донбас...

"Украйна е съвсем различен въпрос", каза Путин. "Те превръщаха Украйна в антируска страна, в плацдарм за опити за дестабилизиране на Русия".

Той приветства силите си в Украйна като "герои", защитаващи сигурността на Русия, и заяви, че "специалната военна операция" ще продължи, докато не бъдат постигнати целите ѝ за "освобождаване на Донбас, защита на народа му и създаване на условия, които ще гарантират сигурността на самата Русия".

Путин също така отрече, че руските сили са се прицелили в оживен търговски център в централния украински град Кременчук, като заяви, че страната му не нанася удари по граждански обекти и твърди, че въздушният удар е бил насочен към близък оръжеен склад, повтаряйки забележките на своите военни служители.

Това обаче беше оспорено от украински официални лица и свидетели, които заявиха, че руска ракета е ударила директно търговския център, убивайки най-малко 18 души, ранявайки десетки и оставяйки 20 души в неизвестност. По-рано по време на войната Русия удари болница, театър, жилищни сгради и железопътна гара, претъпкана с мимолетни цивилни.

Путин заяви, че действията в Украйна "протичат по план" и "нашите сили се придвижват напред и постигат целите, които са поставени за конкретния период на ангажимента", като добави, че няма да бърза с операцията, за да сведе до минимум загубите.

Директорът на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс заяви, че Путин очевидно е преодолял разочарованието от неуспеха за бързо разгромяване на Украйна и сега може да се надява, че ако Русия успее да смаже украинските военни в Донбас, "това ще доведе до спад по принцип в украинската съпротива и това може да им даде по-големи възможности".