Здравето на Путин: Дали Русия е само на едно кихане от политическа криза?

Директорът на ЦРУ Бил Бърнс даде необичайно откровена оценка тази седмица, когато каза на присъстващите на годишната конференция по сигурността на института Аспен, че руският президент Владимир Путин е "напълно здрав".

Бърнс обаче заяви, че очевидно насмешливите забележки не представляват "официална преценка на разузнаването".

Но попитан директно дали Путин е болен или нестабилен, той каза: "Има много слухове за здравето на президента Путин и доколкото можем да кажем, той е напълно здрав."

Но това повдига въпросът как да приемаме спекулациите за здравето на Путин? Тези слухове не са нещо ново.

Езикът на тялото, речта и походката му са били безмилостно изследвани от всякакви анализатори. И всеки път, когато Путин изчезне от публичното пространство за няколко дни, или дори направи лека грешка, както направи наскоро, след като кацна в Техеран – се завихря кръг от интензивни спекулации в таблоиден стил относно физическото му благополучие.

Това е природата на путинизма, нещо като постмодерна диктатура, изградена около един човек. Кремъл работи усилено, за да създаде аура около Путин като единствения решаващ проблемите в страната. Той е и домакин на годишно шоу, където хората му се обаждат, а той винаги се справя с проблемите им.

В течение на две десетилетия той консолидира властта, изграждайки система, която се управлява от капризите и фиксациите на един човек (очевиден пример: нахлуването в Украйна). Така че без ясен наследник на Путин, Русия винаги е на няколко кихания разстояние от пълна политическа криза.

Кремъл рутинно се присмива на всякакви спекулации относно здравето на Путин. В четвъртък говорителят Дмитрий Песков каза, че Путин се чувства "добре" и е в "добро здраве", преди да опише спекулациите за това, че е болен като "нищо друго освен измама".

Но изявлението на Бърнс, дори и на шега, може би ни казва много повече за западните политици, отколкото за годността на Путин.

Като за начало - това отразява силен елемент на пожелателно мислене, когато става въпрос за лидера на Кремъл. Обсесията относно здравето му предполага, че най-тревожните международни кризи може просто да се изпарят, ако един човек, Путин, изчезне от световната сцена. А това е потенциално погрешно тълкуване на Русия.

Да, със сигурност решението за нахлуване в Украйна се свежда до един човек: руският президент, който изглежда е воден от собствения си изкривен прочит на историята и доза имперски амбиции. А конфронтацията на Русия със Запада от години се движи от личните виждания на човек, който още оплаква разпадането на Съветския съюз.

Но е наивно да се надяваме, че путинизмът може да умре заедно с Путин.

Близо половин година след инвазията, тежките загуби на Путин на бойното поле не предизвикаха, да речем, широкоразпространена съпротива при набиране на войска.

Руското население - с изключение на хилядите, които бяха арестувани в антивоенни протести - повече или по-малко пасивно прие икономическата болка от новите санкции, наложени на страната им. Рейтингът на Путин, ако се вярва на констатациите на държавната анкета WCIOM, всъщност се е повишил след инвазията на 24 февруари.

Забележките на директора на ЦРУ, в контекст, отразяват какво предизвикателство е да разбереш Путин - някой, чиито процеси на вземане на решения са непрозрачни за външния свят.

Бърнс отбеляза стесняващия се кръг от доверени съветници на Путин. Но по време на пандемията изолацията на Путин придоби много физическо измерение, както се вижда от срещите му с някои световни лидери на абсурдно дълга маса.

Екстремното социално дистанциране на Путин изглежда отразява разстоянието, до което Кремъл е готов да стигне, за да защити физическото му здраве - и като цяло всяка информация за здравето му.

Точно преди инвазията френският президент Еманюел Макрон отхвърли искането на Кремъл за тест за COVID-19, опасявайки се, че Русия може да се добере до неговото ДНК.

Справедливо е да се спекулира, че обкръжението на Путин би положило подобни усилия, за да избегне предоставянето на каквито и да било улики за здравето му на любопитни чуждестранни разузнавателни служби.

Анализът на Русия често се свежда до изучаването на един човек. Но, както може би си спомня Бърнс, водената от консенсус политика на късното съветско Политбюро все пак успя да се провали в катастрофалната война в Афганистан през 1979 г.

И както много украинци побързаха да посочат, руснаците все още не са се премирили напълно със своето съветско имперско минало.

Всякаква надежда за промяна е далечна: ако се вярва на Бърнс и ако историята е някакъв ориентир, Путин вероятно ще бъде наоколо, докато стигне до пика Брежнев.

Анализът е на Нейтън Ходж за CNN.