Ще се подчинят ли генералите, ако Путин даде заповед за ядрен удар?

Докато военните стратези на Запада разиграват възможна ядрена ескалация от страна на руския президент Владимир Путин, те също обмислят ролята, която може да изиграе неподчинението. Какво ще стане, ако Путин даде заповед за ядрени удари, но други в командната верига откажат да я изпълнят? Трябва ли САЩ и техните съюзници да се опитат да повлияят на тези хора?

Сценариите, при които неподчинението - от отказ по съвест до пълномащабен бунт - влизат в действие, не са пресилени. Ако Путин трябва да ескалира, той ще го направи с така наречените тактически бойни глави. Те в момента се съхраняват и първо трябва да бъдат транспортирани до стартови бази и монтирани на ракети. Десетки служители ще трябва да подпишат и предадат заповедта, знаейки, че западните шпионски агенции ще ги наблюдават на всяка крачка.

Можем да предположим, че много от тези служители ще имат притеснения. Те могат частно да се противопоставят на войната на Путин срещу Украйна. Може да не искат да участват в масови убийства. Може да се опасяват от неконтролирана ескалация, водеща до Армагедон. Или може просто да са наясно, че една от възможностите за президента на САЩ Джо Байдън е да отговори на руско ядрено оръжие с конвенционален военен удар, който унищожава базата, изстреляла ракетата. Изпълнението на заповед за изстрелване може да бъде самоубийствено.

Друг потенциал за неподчинение се очертава в Беларус, където руснаците отново струпват войски и заплашват с нов фронт срещу Украйна. В един сценарий Александър Лукашенко би изпратил беларуските си сили да се бият с руснаците срещу украинците.

„Сигурна съм, че той би дал заповед на беларуската армия да участва в тази инвазия – ако беше сигурен, че ще се бият“, смята Светлана Цихановская, лидерът на продемократичното опозиционно движение в Беларус в изгнание. Но Лукашенко не е сигурен. И той, и Путин, очевидно смятат масовото неподчинение в беларуските редици за възможно.

След като Лукашенко открадна последните „избори“ през 2020 г., огромен брой беларуси излязоха по улиците, за да се опитат да го свалят; те също застанаха на страната на своите украински съседи в склонността си към Европейския съюз и свободата. Лукашенко наложи брутални репресии. Ако сега нареди на войските си да стрелят по украинците, те може просто да сменят страната и вместо това да стрелят по поддръжниците на омразния диктатор. Или може да избягат, за да се бият за Киев.

Историята изобилства от прецеденти за решителни актове на военно неподчинение - от отделни лица или цели полкове. По време на битката при Лайпциг през 1813 г. целият контингент саксонци, воюващи за Наполеон, внезапно се обръща на бойното поле и се присъединява към коалицията срещу него. През март 1917 г., първата от двете революции в Русия през тази година започва наистина, когато елитни части на Имперската гвардия се присъединяват към демонстрантите.

Особено в ядрения контекст, дори един човек може да бъре решаващ. Станислав Петров е дежурен офицер рано една сутрин през 1983 г., когато компютрите на Съветския съюз засичат пристигащи атомни ракети от САЩ. Той има заповед незабавно да нанесе ответния удар. Действайки въз основа на предчувствие - по-късно казва, че е преценил шансовете на 50-50 - вместо това той решава, че тревогата е грешка. В продължение на няколко ужасяващи секунди той се взира в пулта, на които мига бутона за изстрелване. Той не го натиска. Нито пък докладва за тревогата на началниците си. Като не се подчинява, той спасява света.

Индивидуалните войници трябва да вземат такива решения по съвест през цялото време, дори когато залозите не са ядрени. През 2011 г. двама полковници от военновъздушните сили на Либийската арабска република получиха заповед да бомбардират цивилни в Бенгази. Вместо това те обърнаха своите самолети Mirage F1 и кацнаха в Малта, където поискаха убежище. Два дни след това пилотът и вторият пилот на друг самолет са получили същата заповед. Те катапултираха и оставиха самолета им да се разбие.

Напрежението между сляпото подчинение и неподчинението е старо колкото организираната война. Висшите ръководители разбираемо се страхуват от всякакво прекъсване на линията на командване - това може да доведе до срив в дисциплината, реда и способността за водене на военни действия. Но робското изпълнение е по-лошо. Германците, извършили Холокоста, по-късно твърдят, че „просто са изпълнявали заповеди“. Нито съдиите от Нюрнбургския процес, нито светът приемат това извинение. Извличайки пряка поука, следвоенна Германия днес счита неподчинението при определени обстоятелства като задължение на войника, а не като пренебрежение на заповеди.

Руснаците в ерата на Путин трябва да си задават въпроси, подобни на дилемите, пред които са били изправени германците по време на Третия райх. Каква е тяхната роля в престъпленията на тяхната страна? Колко ще си позволят да знаят? Ще се изправят ли, когато има значение? Ще откажат ли да се подчинят, когато трябва? Онези, които го правят, може просто да спасят света.

Анализът на сайта на Bloomberg TV Bulgaria е на Андреас Клут, колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.