Защо Москва се въздържа от закупуването на ирански ракети?

Русия се поколеба да закупи балистични ракети от Иран от опасения, че съюзниците на Украйна в отговор ще доставят на Киев ракети с голям обсег, според оценки на западни официални лица.

Иран изпрати стотици въоръжени дронове в Русия, които са били използвани за атака на украинска критична инфраструктура. Западните столици смятат, че Техеран е отворен за по-нататъшно военно сътрудничество с Москва.

Но въпреки натиска върху собствените си доставки, Русия се въздържа от покупки на ирански балистични ракети с голям обсег, които летят по-бързо от скоростта на звука и имат по-големи експлозивни товари, пише Financial Times.

Един важен фактор, според оценките в страните от НАТО, е заплахата САЩ да предоставят на Киев дълго търсената ракетна система ATACMS, чийто обсег от 300 километра може да достигне дълбоко в контролираната от Русия територия.

Наскоро САЩ засилиха предупрежденията за задълбочаване на военното сътрудничество между Русия и Иран, докато европейските дипломати изразиха загриженост пред Техеран. Джулиан Смит, посланик на САЩ в НАТО, каза, че западните съюзници намират отношенията за „изключително тревожни“.

"Това е ситуация, която очевидно ни притеснява много“, добави Смит. "Това е тема на разговор в алианса. И ние ще продължим да изпращаме сигнали до Иран за опасностите от подкрепа на Русия с материална подкрепа в нейните атаки и война в Украйна."

Подобни предупреждения отговарят на модел след нахлуването в Украйна, когато западните съюзници на Киев публикуваха безпрецедентни количества класифицирана разузнавателна информация в опит да подкопаят, изпреварят и възпрат Русия и нейните потенциални съюзници.

Но официални лица признават, че Москва може да промени позицията си по отношение на иранските балистични ракети, тъй като недостигът на нейните собствени боеприпаси с прецизно насочване става все по-остър и местното производство се забавя.

Руската армия вече беше загрижена за способността си да поддържа войната, добави един служител, като запасите от управляеми ракети и артилерия са наполовина от нивата си в края на миналата година. „Руснаците са в тежко положение. Те се нуждаят от ракети“, каза един европейски служител.

С помощта на руска технология, доставена през 90-те години на миналия век, Иран изгради най-големия флот от балистични ракети в Близкия изток по програма, която Министерството на отбраната на САЩ описа през 2019 г. като „все по-точна“ и „сложна“, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Иран последователно отрича, че е предоставял оръжия на Русия, откакто Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна миналия февруари.

Бригаден генерал Мохамад Реза Гараей Ащиани, министър на отбраната на Иран, каза в понеделник, че ислямската република има „правото да си сътрудничи с други страни за укрепване на своята мощ“. Но твърденията, че Техеран е продал въоръжени дронове на Русия, за да ги използва във войната си с Украйна, не са „доказани“, каза той пред репортери. Запитан за възможността Иран да закупи руски самолети, генерал Ащиани каза, че това не е ново развитие.

Отричанията на Техеран бяха отхвърлени във Вашингтон. Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, предупреди миналия месец, че Москва може да предостави на Иран модерни изтребители и друго усъвършенствано оборудване в замяна на артилерийски и танкови боеприпаси, без да предоставя конкретни доказателства. Междувременно Пентагонът заяви, че Русия се интересува от „възможностите на Иран за балистични ракети“.

Само тази година САЩ предоставиха оръжия на Украйна за 10 милиарда долара, но Вашингтон отхвърли исканията на Киев за ATACMS, тактическа балистична ракета с обсег от 300 километра. Системата има почти четири пъти по-голям обсег от доставените от САЩ ракетни системи Himars, които Украйна използва с опустошителен ефект срещу руските сили.

Техеран и Москва проучват възможността за размяна на модерни руски оръжия за балистични ракети, но тези преговори са в застой, казаха западни служители и анализатори, отчасти поради потенциалните последици от подобна сделка за двете страни.

Иранските балистични ракети Fateh-313 и Zulfiqar имат обхват съответно от 500 км и 700 км и биха добавили численост, ако не и усъвършенствани способности към изчерпаните ракетни запаси на Русия.

    „Имаше дискусии [за балистични ракети], но досега не са го направили“, каза Али Ваез, директор на проекта за Иран в мозъчния тръст Crisis Group. „Европейците [им казаха], че последствията ще бъдат много тежки. САЩ също начертаха червена линия."

Но военни анализатори казаха, че публичните предупреждения на Запада към Техеран ще имат ограничен ефект, като се има предвид, че Иран е обект на обширни санкции. „Иран е една от малкото страни, които желаят да продават на Русия“, каза американски представител на отбраната.

Скорошна вълна от посещения на някои от най-доверените икономически лица на Владимир Путин показва, че нарастващото приятелство на Русия с Иран се простира отвъд военното сътрудничество.

Управителят на руската централна банка Еливира Набиулина се готви скоро да посети Техеран, според ирански дипломати. Алексей Милер, главен изпълнителен директор на руския държавен газов монополист "Газпром", посети Техеран миналата седмица.

Посещението на Набиулина вероятно ще се съсредоточи върху интегрирането на банковите платежни системи на Русия и Иран, които са изключени от глобалната икономика от западните санкции, според бивш служител на руската централна банка.