Бахмут - толкова много смърт за място, което има толкова малко значение

Рядко във военната история се говори толкова много, на фона на толкова много смърт за място, което има толкова малко значение - но това е битката за Бахмут. Засега.

Ръководителят на руската група "Вагнер" заяви, че хората му са превзели града от Украйна след "224 дни сражения". Украйна отрече твърдението и настоя, че Бахмут не само не е паднал, но и че е обграден от силите на Киев.

Заместник-министърът на отбраната на Украйна, Хана Маляр, заяви, че украинските сили все още контролират някои сгради в югозападната част на Бахмут и че двете страни все още се борят за контрол над "доминиращите височини по фланговете" северно и южно от предградията на града.

В продължение на месеци украинските командири си блъскаха главите защо Русия е готова да инвестира толкова много материали и да „похарчи“ толкова много руски животи в опити да превземе град, който няма очевидна тактическа, да не говорим за стратегическа стойност.

Групировката „Вагнер“ обаче не зачита особено живота на хората си.

Още през декември член на Международния легион за защита на Украйна, който се сражава в група от около десетина души на юг от града, се обажда от фронтовата линия. "Невероятно е", казва той. "Тези момчета от "Вагнер" идват на вълни от по 40 души наведнъж. Ние убиваме 35. Петима влизат в окоп или къща, след което те изпращат още 40 и ние застрелваме още около 35. Просто ги косим като трева."

Предполага се, че "музикантите", както проруските групировки обичат да наричат вагнеровците, са предимно затворници. Евгений Пригожин, ръководител на групировката, обича да ги нарича "рецидивисти". На тези осъдени новобранци, някои от които са осъдени на дълги присъди, е предложена свобода, ако оцелеят шест месеца на фронта.

Очевидно е, че много от тях не са го направили. Вместо това те бяха хвърлени в това, което и двете страни наричат "месомелачка". "Те идват при нас през цялото време. Не знаем защо толкова ценят Бахмут, но знаем къде се намират и знаем къде да ги убием", казва командир на бригада в края на миналата година.

Междувременно Пригожин придобива вкус към публичното хулене на руското военно ръководство, на неговите министри и генерали, на бюрократите и бизнесмените - на всички, освен на самия президент Владимир Путин. В често странни видеоклипове той ги обвинява, че са лишили хората му от боеприпаси. Казваше, че редовните руски войници са некомпетентни страхливци.

Как ще се отрази това, ако той се върне в Москва, е негов проблем.

Според "Вашингтон пост" в документи на американското разузнаване се посочва, че той е предложил да предаде на Украйна военни тайни в замяна на лесно придвижване на хората му около Бахмут. Пригожин отрича доклада и предполага, че той може да е подхвърлен от негови врагове.

Изкупителната му благодат за Путин може да се състои в това, че САЩ го нарекоха ръководител на транснационална престъпна структура. Законодателите във Франция също одобриха предложение, в което призовават френското правителство и Европейския съюз да обявят „Вагнер“ за терористична организация. Правителството на Обединеното кралство отказа да коментира съобщенията, че е готово да направи същото.

Зона за свободен огън

Обсебеността на Русия от Бахмут, съчетана с волността на лидера на „Вагнер“, който публично заяви, че хората му ще бъдат убити, ако откажат да се бият, означава, че градът е придобил емблематичен статут в по-широката война, докато Украйна се бори да се отърве от руските нашественици.

Така че победата на "Вагнер" там е благодат за Кремъл - засега. Но вагнеровците казват, че искат да си тръгнат до четвъртък. На север и на юг те са заобиколени от украински войски. Ако те са единствените хора, останали в развалините на града, то това е зона на свободен огън и те са в центъра му.

Далеч от победа, те са изправени пред това да бъдат смлени, ако Украйна успее да затвори челюстите си върху тях. Интересно е дали това наистина би обезпокоило Путин./БГНЕС

Анализът е на Сам Кайли за Си Ен Ен