Русия залага на продължителна война на изтощение, която да обезкърви Украйна

В четвъртък миналата седмица Русия и Европейският съюз определиха параметрите на следващата фаза на войната в Украйна, като се придържаха към основните позиции, с които започна конфликтът през 2014 г. До момента, в който поднови клетвите си на пресконференцията в края на годината, Владимир Путин вече беше поставил индустрията на страната си и мобилизираните младежи точно на мястото, където беше обещал. Европа, напротив, се колебаеше, в разминаване на реторика и ангажираност.

Идеята, че Украйна сега трябва да намали загубите си, след като не успя да си върне окупираните земи тази година, предлагайки прекратяване на огъня и преговори, основани на статуквото, е заблуда, защото не може да бъде осъществена. Действията на Русия на терен отдавна показват ясно, че тя не се интересува от задоволяване на статуквото, и в четвъртък Путин ясно изрази това. "Мир ще има, когато постигнем целите си", каза той, като повтори, че те са "денацификация, демилитаризация на Украйна и нейният неутрален статут".

И трите са евфемизми, поднесени с цел пропаганден ефект, но не по-малко ясни заради това, като се има предвид, че те се прилагат ежедневно на окупираната от Русия територия. Под денацификация Путин има предвид смяна на режима, която обхваща не само еврейския президент на страната и другите лидери в Киев, но и убийството, лишаването от свобода или уволнението на всеки местен чиновник или учител, който вярва, че Украйна е независима нация и държава. В същото време под демилитаризация Путин разбира разоръжаване, а под неутралитет - подчинение на Москва.

В същия ден ЕС предостави на Украйна преговори за членство. За завършването на този проект ще са необходими години, както и друга форма на смяна на режима - приемането на десетки хиляди страници закони и мерки за намаляване на корупцията, изграждане на независима съдебна система и насърчаване на други градивни елементи на демократичната държава. Това обаче е доброволно. Именно за това украинците се разбунтуваха с милиони през 2014 г., когато Путин подкупи и подлъга бившия президент Виктор Янукович да се откаже от обещанията си да подпише споразумение за търговия и асоцииране с ЕС. Това искаха, когато избраха президента Володимир Зеленски със 73,2 % от гласовете през 2019 г., и за това се борят и умират сега.

Тези две възможности за бъдещето на Украйна са несъвместими. Войната ще продължи, докато или Путин не реши, че не може да напредва повече, или съпротивата на Украйна се срине. В четвъртък унгарският министър-председател Виктор Орбан - съюзник на Путин - наложи вето върху създаването на фонд на ЕС на стойност 50 млрд. евро (54,7 млрд. долара), който щеше да помогне да се гарантира способността на Украйна да продължи да воюва. След като пакетът от американски помощи за следващата година също виси в Конгреса.

Все още има голяма вероятност европейските и американските пакети за помощ за Украйна да бъдат приети през новата година. В крайна сметка Орбан беше изолиран на срещата на върха на ЕС, като останалите 27 държави подкрепиха пакета за помощ. Ако не успеят да го убедят през януари, те могат и трябва да създадат фонда извън институционалната рамка на ЕС, заобикаляйки ветото на Унгария. Това е правено и преди, а когато сигурността на Европа е застрашена, бюрократичните тънкости трябва да бъдат оставени настрана.

И все пак има един смисъл, в който скептиците по отношение на помощта са прави: Нито Украйна, нито нейните поддръжници са формулирали ясна концепция за победа или стратегия за нейното постигане, тъй като предишният критерий - възвръщане на всички територии, загубени след инвазията, ако не и през 2014 г. - стана неправдоподобен с тазгодишния неуспех да се постигне пробив.

Естонското министерство на отбраната току-що публикува документ за обсъждане, който се опитва да запълни тази празнота. Планът е едновременно окуражаващ и обезкуражаващ. Ясно е, че обединените икономики на Групата "Рамщайн" на стойност 47 трилиона долара, които досега подкрепяха украинските военни усилия, могат лесно да си позволят около 100 милиарда долара, които ще са необходими през следващата година. Окуражаващ е и фактът, че на Русия вече ѝ се налага да харчи 29,4% от федералния си бюджет за отбрана, за да се конкурира. Обезсърчаващото е количеството време, политическата воля и единството, необходими за извършване на това, което би било необходимо, в период, в който и трите са в недостиг.

Естонският план изхожда от простата предпоставка, че целта на Русия е не само да притежава Украйна, но и "да преобрази пейзажа на сигурността в Европа по свой вкус". Засега Путин не е в състояние да отправи предизвикателство към Организацията на Северноатлантическия договор, за да постигне това, но ако надделее в Украйна, тези изчисления ще се променят до пет години, смятат естонците. През последната година Русия беше преоборудвана като военна икономика и до момента изсипва поне 3,5 милиона артилерийски снаряда годишно и 100 ракети с далечен обсег на месец. Въоръжен с доказателства за слабостта на Запада и убеден, че вече е в екзистенциална борба със САЩ и техните съюзници, е наивно да се предполага, че Путин няма да се опита да се възползва от своето привидно предимство.

Русия залага на продължителна война на изтощение, която буквално да обезкърви Украйна. Целта на коалицията трябва да бъде да осуети този опит, като блокира на бойното поле и затегне санкциите, за да притисне руските приходи и достъп до технологии, докато "цената на продължителната война и особено трайните ѝ перспективи за Русия не се повишат до ниво, при което стават непоносими за Кремъл", пише естонският вестник, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Това изисква масово ускоряване на - и сравнително евтини - програми за обучение извън страната на новите украински войски, за да се компенсира много по-големият набор на Москва. Ще са необходими и значителни нови доставки на противовъздушни системи и ракети, както и на бойни самолети F-16 и Gripen, за да продължи да се отказва Русия от въздушно надмощие и от целта ѝ да унищожи основната инфраструктура на Украйна и да тероризира нейните градове. Ще са необходими артилерийски снаряди и бойни припаси в огромни количества, рязка промяна в разработването и производството на безпилотни летателни апарати, както и много повече далекобойни системи като HIMARS и ATACMS от САЩ и крилати ракети като британската Storm Shadow от Европа.

Тъй като докладът навлиза в подробности и в необходимите цифри, става ясно, че най-голямото предизвикателство ще бъде Европа и САЩ да се заемат сериозно с всички ангажименти, които са поели за увеличаване на производствения капацитет в своите оръжейни индустрии. Това не е толкова искане за нова надпревара във въоръжаването, колкото призив да се обърне атрофията, последвала края на Студената война и довела до недостиг на 920 млрд. долара за отбрана в НАТО от 2014 г. насам, спрямо целта на алианса от 2 % от БВП. По-специално за Европа това означава най-накрая да се консолидират разпокъсаните системи, поръчки и продукция на континента, за да се постигнат стратегическите цели.

Това, което политиците трябва да разяснят на своите данъкоплатци, е, че свързаните с това разходи са незначителни в сравнение с нивата на разходите, които би могла да предизвика една руска победа в Украйна. Още по-важно е да се подчертае, че тези разходи не се правят само заради Украйна, а и заради тях самите. Нахлуването на Путин доказа, че отново е възможна широкомащабна война и че по-специално европейските военни трябва да възстановят способността си да водят такава. Войната обикновено идва при неподготвените.