Инвазията в Курск ли е най-бързият начин Путин да преговоря?

Една седмица след контраудара на Украйна в района на Курск в Русия, все още има само мъглява картина на случващото се на място и се знае малко за целите на операцията.

Много аналитично мастило беше разлято относно това какви може да са целите на висшия командир на Украйна, генерал Александър Сирски, и неговия шеф, президента Володимир Зеленски. Спекулациите варират от повторение на успешната офанзива на Сирски през 2022 г. срещу Харков, за да се засили морала у дома, до това да накара Русия да отклони сили, за да защити своите граници, или да заграби територия, която да задържи за размяна в бъдещи преговори.

Киев ще има много едновременни цели и е вероятно да се съсредоточи в някоя в зависимост от развитието на събитията. Може да минат седмици или месеци, преди да разберем дали това е брилянтна, високорискова маневра, която променя посоката на война, в която Русия има все повече предимство със своята жива сила и боеприпаси, или бедствие, което изважда хиляди опитни украински войници от вече напрегнатата отбрана линии, само за да ги пропилее за суетен проект.

Има обаче поне едно заключение, което западните лидери трябва вече да направят, тъй като този вид атака беше неизбежна във война между държави. Единствената изненада е, че дойде толкова късно - две години и половина след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна - и това се дължи главно на западните ограничения върху използването на дарени оръжия в рамките на международно признатите граници на Русия. Сега украинските войски карат произведените в САЩ бойни машини "Брадли" в Русия.

Абсурдно е да се смятат тези граници за свещени от момента, в който Путин изпрати войски през тях; в този момент те престанаха да бъдат договорени граници и станаха част от бойно поле. Русия няма никакво угризение да изстрелва ирански и севернокорейски снаряди и ракети, да не говорим за свои собствени, в Украйна от дълбоко в руската територия и няма причина да е имунизирана срещу реципрочни атаки. Да се превърне част от територията на Русия във военна зона беше избор на Путин, а не на Зеленски или НАТО.

Украинците често се оплакват, че най-големият стратегически успех на Кремъл от началото на инвазията е бил да убеди САЩ и техните съюзници от Организацията на Северноатлантическия пакт, че ако не регулират сами доставката на оръжие на Киев, Путин ще започне ядрена атака. Дали тази стратегия е била необходима е невъзможно да се отговори със сигурност. Но аргументът сега изглежда изтъркан.

Само през изминалата седмица Украйна изпрати значителна сила, за да овладее контрола над територия отвъд международната граница; взриви голямо летище и склад за боеприпаси извън Липецк, град на почти 400 километра в Русия; потопи модерна подводница клас "Кило"; и получи първите си изтребители F-16. Още десетки така наречени червени линии бяха прекрачени от началото на руските военни действия, когато Германия се осмеляваше да изпрати само каски в помощ на отбраната на Киев. Путин все още не е взел решение да премине към ядрен удар, защото това ще му нанесе много повече вреда, отколкото полза.

Въпреки това САЩ все още налагат някои ограничения на украинците за използването на американски оръжия. Те включват ограничения върху изстрелването в Русия на дарени от САЩ ATACMS, ракета земя-земя с обсег до 300 километра. Тъй като Украйна вече е освободена да използва крилати ракети Storm Shadow с подобен обсег на Обединеното кралство и да удря отдалечени летища и петролни рафинерии със собствените си дронове, със сигурност е време да позволим ATACMS да се използва за удари по всяка военна цел, която подпомага военните усилия на Русия.

Това е особено вярно, ако искате да говорите честно за преговори за прекратяване на войната. Никой не може сериозно да спори, че Украйна цели да завладее и анексира която и да е част от Русия; дори задържането на наскоро превзетата ивица от трансгранична територия до евентуални мирни преговори би било много трудна задача. И все пак най-бързият начин да принудите Путин да седне за масата за траен мир може би е да демонстрирате, че докато той продължава инвазията си, Русия също никога няма да бъде в безопасност от нападение или в състояние да просперира, както трябва.

„Ние документираме всички места, от които руската армия нанася удари, включително Белгородска област, Курска област и други региони“, каза Зеленски в обръщение към нацията в неделя вечерта, публикувано в социалните медии и очевидно записано на мобилен телефон. Това включва 2000 ракетни, безпилотни, артилерийски и минохвъргачни удари по района на Суми в Украйна само от района на Курск. „Напълно справедливо е Украйна да отговори на този терор по необходимия начин, за да го спре."

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal. Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria