Недоверието между Русия и Запада ще надживее ерата на Тръмп

„Казаното за желанието да се възстановят отношенията с Русия, да се сложи край на украинската криза, според мен най-малкото заслужава внимание“, заяви руският президент Владимир Путин, след като Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ. Кремъл очаква, че президентството на Тръмп ще бъде подарък, който продължава да дава - както в Украйна, така и извън нея.

Основният страх в западните столици е, че Тръмп ще намали драстично подкрепата за Украйна срещу руската агресия. Той обеща да прекрати войната бързо и близките му сътрудници изнесоха предложения, които биха замразили сраженията по настоящите линии на контакт. Това би оставило 20 процента от украинската територия окупирана, без значима гаранция, че Русия няма да нахлуе отново по-късно.

Разбира се, настояването за прекратяване на огъня не означава, че САЩ ще приемат максималистичното искане на Путин за де факто подчинение на Украйна на Русия. Дори при несъвършено прекратяване на огъня и отвъд неуловимия въпрос за членството на Киев в НАТО , САЩ може да предприемат стъпки, за да гарантират, че Украйна оцелява като суверенна държава, включително предоставяне на оръжия и обучение и инвестиране в конвенционалните възпиращи способности на Киев. Ако се прилагат последователно в продължение на дълъг период от време, след като сраженията приключат, тези мерки биха могли да направят цената на нова война срещу Украйна непосилна за Русия. Ето защо Путин може да е готов да продължи да се бори.

И все пак Путин също може да има причини да се съгласи на несъвършена сделка - засега. Военната машина на Кремъл се нуждае от пауза, за да се превъоръжи и възстанови своя офанзивен капацитет. Кремъл може да се надява, че щом Тръмп успее да поеме мантията на миротворец, неговите приоритети ще се изместят, администрацията му ще бъде разтеглена в различни посоки, Украйна ще бъде оставена в състояние на постепенна имплозия и европейците ще бъдат твърде разделени, за да поемат инициативата предоставяйки достатъчно помощ на Киев.

Въпреки че има твърде много уайлд кард на масата, за да се предскажат резултатите от дипломацията след встъпването в длъжност на Тръмп, изборът му премахва стимулите за Путин да се ангажира смислено с действащата администрация през времето, което й остава. Путин се надява да получи по-добра сделка, ако не и идеална, от Тръмп. Администрацията на Байдън има малко, ако изобщо има такива, които да го принудят да сключи споразумение, което е по-добро за Киев от потенциална сделка, сключена с посредничеството на Тръмп. Освен това междинният период сам по себе си създава много рискове: например изкушението Путин да унищожи това, което е останало от енергийната инфраструктура на Украйна тази зима, като по този начин изгради повече лостове за бъдещи преговори. Обезвредяването на тази заплаха изисква тиха дипломация с Кремъл, която може да включва както идващите, така и напускащите екипи на Белия дом.

Колкото и да е желателно стрелбата в Украйна да спре, основните причини за конфронтацията между Москва и Запада ще останат. Победата на Тръмп отново потвърди мнението на Путин, че Западът е толкова политически нестабилен, че политиките могат драстично да се променят с всеки изборен цикъл. Следователно недоверието към Запада ще се запази, особено когато руската система става все по-населена с ветерани от конфликта и Путин планира да остане на власт поне до 2036 г.

Така че, ако екипът на Тръмп се опита да предложи стимули на Москва, за да я примами от прегръдката на Пекин, Кремъл с радост ще прибере всеки морков, който САЩ могат да размахат. Но няма да направи нищо смислено, за да разклати партньорството си с гигантския съсед, защото авторитарната комунистическа система на Китай и самият президент Си Дзинпин вероятно ще надживеят Тръмп в Белия дом. Ако не друго, всякакви предложения от страна на Тръмп могат донякъде да укрепят отслабената ръка на Москва в отношенията с Пекин. И накрая, раздробяващият ефект в Европа от завръщането на Тръмп и потенциалното насърчаване на популистките десни сили там е естествен дар за Кремъл. Същото важи и за повишеното ниво на вътрешна поляризация и фокусиране навътре в САЩ, което ще донесе вторият мандат на Тръмп.

Тъжната истина е, че борбата срещу Запада се превърна в организационен принцип на режима на Путин и създаде твърде много облагодетелствани, за да бъде изоставена скоро. Тръмп или не Тръмп, външната политика на Русия ще се ръководи от антиамериканизъм поне докато Путин е в Кремъл.