Мъжът, който подкара първата безплатна линейка в Сомалия

Преди 13 години Абдулкадир Адан се връща в родния си град Могадишу, столицата на Сомалия, след като е учил няколко години за зъболекар в Пакистан. Още в първите дни нещо го възмущава – в града, удрян толкова често от бомби, няма достатъчно линейки. Хората използват колички, за да закарат ранените в болниците, а малкото автомобили на спешна помощ, които се движат по улиците, са на частни болници, които искат много пари.

Изведнъж Адан решава, че ще помогне на своите братя и сестри. Купува ван, оборудва го с най-необходимото и създава първата безплатна линейка в Сомалия. Чрез нея извозва тежко ранени от ударите хора и жени, които раждат. Но обажданията към него стават все повече и повече.

"Успях да убедя няколко местни бизнесмени да ни купят още една линейка“, разказва Адан пред BBC. По това време, освен че спасява животи, той работи и като лектор в местния университет. Тогава му хрумва, че може да се обърне за помощ към своите студенти.

"Попитах младежите дали искат да спасят живот и след като ми отговориха с да, им казах, че може да даряват по 1 долар на месец за нов ван“, разказва Адан. Скоро, той започва да търси дарения и от други хора по улиците, малките магазинчета и откритите пазари на Сомалия. Кръщава своята организация Aamin, което означава вяра. Според тези, които се възползват от услугите на линейките, те напълно отговарят на името си. Хората са изгубили всякаква вяра в политиците си, но знаят, че Адан и неговата помощ винаги са насреща.

Днес организация Aamin има екип от 35 души, главно доброволци и студенти и 20 линейки. Никой от доброволците не получава пари за работата си, а разходите за автомобилите се покриват само и единствено от дарения. Държавата отказва да помага на Адан.

"Преди няколко седмици попитах кмета на Могадишу, дали може да ни дава поне по 10 литра бензин на ден. Още чакам отговор...", възмущава се мъжа. Но освен "щедрите сомалийци“, Адан успява да получи помощ от ООН и СЗО. Те им купуват две линейки и няколко уоки-токита.

"Купихме автомобилите втора ръка от Дубай и ги докарахме тук. А британското посолство в Могадишу организира благотворителен маратон, за да ни помогне с финансирането“, допълва зъболекарят.

Но набирането на средства далеч не е най-трудното за сомалиеца. Съвсем наскоро, той се сблъсква и с безразсъдството на властите, които забраняват на линейките му да се доближават на места, където е избухнал взрив. Почти винаги хората, които работят за Aamin, говорят с журналисти и разказват какво са видели. Но правителството не харесва подобна информация да залива медиите. Те често крият броя на жертвите и сериозността на удара. Това е и причината Адан и хората му да не бъдат допускани при атаки на ислямисти. Затова мъжа е дипломатичен – при следващото нападение, той моли офицерите да го пуснат да помогне, а в замяна, той няма да си отвори устата пред присъстващите медии.

Но линейките на Aamin не са само там, където има взривове. Операторите приемат обаждания по 18 часа на ден, а автомобили се пращат там, където има нужда от тях – старец в беда, паднало дете или жена, която ражда.

"Сомалийците са наистина щедри хора. Дори и да нямат пари, те даряват. А страната ни е в криза от 30 години и единствените средства, които я поддържат, идват от чужбина“, обяснява Адан. Единствената му мечта е да види една Сомалия, в която никой не умира, защото не е имал достъп до помощ, както и линейките на Aamin да се появят във всички градове.