Ормузкият проток: Дрънкане на оръжие или нова война?

Ормузкият проток е ключов не само от военна гледна точка, но и от икономическа: през него преминават близо една пета от световните доставки на петрол от Персийския залив. А от САЩ идват все по-тревожни новини.

Цената на петрола от сорта „Брент“ се повиши в Лондон с повече от 2%, достигайки в петък до 61,31 долара за барел, а в Ню Йорк цената на американския „West Texas Intermediate“ също скочи с близо 2% до ниво от 52,28 долара за барел. "Ситуацията в региона е опасна", казва Елизабет Дикинсън, анализатор на Международната кризисна група (МКГ). "Всяка грешна преценка или недоразумение може да доведе до ескалация".

В средата на май се стигна до инциденти в Ормузкия проток - тогава Саудитска Арабия съобщи, че два петролни танкера са били повредени от умишлен саботаж. В средата на миналата седмица напрежението се покачи, след като стана ясно, че два други петролни танкера са тежко засегнати от предполагаема атака. САЩ смятат, че Иран носи отговорност за нападението, пише Дойче веле.

Напрежението САЩ – Иран: На прага ли е нов военен конфликт?

Ормузкият проток свързва Оманския с Персийския залив. Протокът е един от най-важните водни пътища в света и играе ключова роля за транспортирането на нефт от региона на Персийския залив. Близо една пета от световния пренос на петрол преминава през Ормузкия проток. През първата половина на миналата година това са били около 17,4 милиона барела дневно.

Според анализатори от консултантската фирма Vortexa глобалните потребности от петрол възлизат на около 100 милиона барела дневно. Ормузкият проток е не по-малко важен и за преноса на втечнен природен газ LNG от Катар. Емирството е най-големият световен доставчик на тази суровина.

Невралгично място

Морският коридор свързва крайно различни по политическа ориентация, богатство и военни възможности страни като Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ, Кувейт и Ирак. В най-тясната си точка протокът не е по-широк от 50 километра, а водният  коридор, през които безопасно могат да преминават огромните танкери, е не по-широк от три километра във всяка посока. Това превръща мястото в невралгична точка, която лесно може да бъде овладяна. Затова за нея постоянно се говори в различни конфликтни сценарии на воюващите в региона държави.

Съвсем наскоро началникът на генералния щаб на иранската армия Мохамед Багери предупреди, че Ормузкият проток можел да бъде изцяло затворен, ако не бъдат прекратени "враждебните действия“ срещу страната. Той имаше предвид санкциите на САЩ заради ядреното споразумение с Иран. Според информационната агенция "Исна" Багери е казал дословно следното: "Ако нашият петрол не може да се транспортира през морския проток, оттам със сигурност няма да преминава и петролът на други държави".

В същото време от американска страна се увеличават тревожните новини: американската армия прехвърли свои  бомбардировачи B-52 към Катар, а по-рано този месец изпрати в Персийския залив и самолетоносача "Ейбрахам Линкълн". В тази връзка Джон Болтън, съветник по въпросите на националната сигурност в Белия дом, отправи към Иран следното предупреждение: "Всяко нападение срещу интересите на САЩ или на техните съюзници ще получи твърд отговор".

Опасно дрънкане на оръжия

Има и друго тревожно обстоятелство: преди години Конгресът във Вашингтон отказа да даде на американския президент пълномощието за използване на военна сила срещу редовната армия на Иран - но забраната не се отнася за действия срещу терористи. А миналия месец правителството на САЩ определи елитната Революционна гвардия на Иран като терористична организация.

За първи път досега Съединените щати поставиха едно военно формирование на чужда държава в списъка с терористичните организации, в който иначе фигурират групировки като т.нар. „Ислямска държава“ или Ал Кайда. При това Революционната гвардия е фактически най-важната въоръжена сила в Иран, далеч по-значима от класическата армия.

Дрънкането на оръжия в региона има сериозни последици и за световната икономика. Уейн Гордън, експерт по въпросите на суровините към UBS, заяви наскоро: "Всички геополитически напрежения, които засега са непредвидими, могат да вдигнат цената на петрола до 100 долара за барел".  Тоест – с близо една трета повече, отколкото в началото на  седмицата.