Мит ли е пристрастяването към технологиите?

Накъдето и да се обърнем, винаги виждаме хора, забили нос в телефоните или таблетите си. Някои от тях гледат клипове, други четат книги, трети слушат музика, а четвърти просто преравят социалните мрежи. Но пристрастени ли са хората към технологиите? Според професора от Оксфорд Андрю Шабилски това е един голям мит.
По думите му хората не знаят как да използват думата „пристрастяване“ правилно.

"Когато говорим за нова игра, сериал или приложение, ние казваме, че те са "пристрастяващи“. Но наистина ли приравняваме това държание със системното пиене и взимаме на наркотици, например? Това, което имаме предвид, е че те са забавни и занимателни“, обяснява той.

"Знаем, че нивата на допамин, които се отделят, когато правим секс, ядем вкусна храна или играем видео игра са сравнително нормални. При взимането на екстази или амфетамини, нивото е много по-голямо“, допълва професор Шибилски.

По думите му "пристрастяването към технологията“ се появило като „практична шега“. През 90-те американският психиатър д-р Иван Голдъбрг се ядосал на колегите си, които анализирали всеки аспект от ежедневния живот. Той използвал интернета като пример – взел симптомите на пристрастяването към хазарта и различните субстанции и ги обединил, за да покаже колко е глупаво стереотипизирането на живота.

20 години по-късно обаче говорим за пристрастеност към видеоигри, смартфони и интернет сякаш са истински зависимости.

"Вече има дори списъци със симптоми, гръмки заглавия в медиите и абревиатури за тези фалшиви зависимости. Именно заглавията в медиите звучат изключително убедително, че технологията пристрастява, но всъщност истинските проучвания тънат в хаос. Не може да сме напълно сигурни, че технологиите причиняват проблеми в живота на хората или влошават състоянието на онези, които вече имат психически заболявания и ги използват по един нездравословен начин“, обяснява професор Шибилски.

"Едно от най-притеснителните неща е, че няма достатъчно доказателства и една шепа хора се опитват да продадат на хората фалшиви, големи идеи. Това значи, че те продават книги, появяват се в предавания, стават инфлуенсъри и по този начин се възползват от незнанието на хората, за да печелят пари. Някои от тях създават методи за лечение, които нито са стандартизирани, нито са валидирани и са показали, че наистина помагат на "болните“. В някои случаи говорим за хора, които отварят клиники и публикуват изследване на пристрастяването към технологиите, без да осъзнават, че те самите печелят от това“, допълва професорът.

Според проф. Шибилски липсва историческия фон на „пристрастяването към технологиите“. 1980-те, всички са били притеснени от появата на играта Dungeons & Dragons, която захласвала въображението на хората. Учените се притеснявали, че младите хора ще загубят връзка със света или ще започнат да изпълняват сатанински ритуали.

После дошъл края на 80-те и началото на 90-те с рап музиката и видео игрите с насилие.

Учените не спират да се тревожат за видеоигрите, музиката и насилието. "Като учени, психолози и експерти трябва да се запитаме – има ли нещо специално в технологията, или това е просто поредната паника, през която трябва да преминем?“, пита професорът. 

Факт е, че светът става все по-зъл и объркан и доколко в това има пръст интернет, тепърва ще се изследва още.