Иран и битката на жените срещу хиджаба – шал или камшик?

Да се разхождаш по улицата - на пръв поглед най-елементарно действие. Но за жените в Техеран, избрали да не покрият главите си с шал или хиджаб, това може да се превърне в демонстрация на несъгласие. След ислямската революция през 1979 година жените са принудени да крият косите си, а всяко неспазване на изискванията може да навлече тормоз или дори арест от "моралната полиция". Ала някои млади иранки са смели.

"Трябва да призная, че това наистина всява много, много страх", казва 30-годишната консултантка по пожарна безопасност в аудио съобщение, изпратено по Whatsapp, пожелала да остане анонимна, защото се опасява от последиците. Според нея, все повече и повече жени се противопоставят на закона, а на властите им е все по-трудно да потушат протестите. Това може би е признак, че нещата ще се оправят.

"Те тичат подире ни, но не могат да ни хванат. Затова сме уверени, че ще има промяна", казва тя.

Времената са тежки за Иран - страната изнемогва след санкциите, наложени от администрацията на Тръмп, когато страната напусна ядреното споразумение. Не е ясно доколко правителството може да наложи задължителното носене на хиджаб в условията на болезнена икономическа криза, включително срив на националната валута и растящи цени на жилищата, пишат от АП.

Главно в богатите квартали, край молове, паркове и хотели, се забелязват поне дузина жени, които се противопоставят на носенето на хиджаб. Все повече се опълчват на дрескода, опитвайки се да предефинират "червените линии" и тествайки реакцията на управляващото шиитско-мюсюлманско духовенство и неговите агенции за сигурност.

Някои не са чак толкова смели и използват свободно падащи цветни шалове, които не покриват съвсем косата. По този начин те се опълчват, но не напълно, на канона. Дори на големия техерански пазар, посещаван от много жени в традиционно облекло, повечето купувачки носят тези най-обикновени шалове. Но не е малък и броят на жените, скрити под чадори - черните роби, скриващи женското тяло от глава до пети.

През 2017 година, на улица "Иранска революция", жена се качва на електроразпределително табло и развява хиджаб. Тогава започва борбата за премахването на шала. Най-малко 40 протестиращи жени са задържани. 9 от тях са още в ареста. И въпреки опитите за потушаването на протеста, дебатът в социалните мрежи е ужесточен.

Миналия месец популярно онлайн видео показваше как агент по сигурността сграбчва незабрадено момиче в юношеска възраст и го бута в полицейска кола. Случаят предизвика масови критики.

Въпреки че президентът Хасан Рохани и иранският върховен лидер аятолах Хаменей са почти на страната на жените и желаят по-мек подход към дамите, които не спазват официалното облекло, след разпадането на ядреното споразумение хардлайнерите, които са против такова "смекчаване на линията", стават по-влиятелни. Те призовават за строги наказания, дори за бой с камшик, с аргумента, че ако се позволи на жените да показват косата си, това ще доведе до морален упадък и разпадане на семейства.

"Колкото повече жените се обличат по открито сексуален начин, толкова по-малко социален мир има, като в същото време расте и престъпността", каза Мину Аслани - шеф на женската секция на полувоенната групировка "Басидж", говорейки на митинг миналата седмица. На друга сбирка бяха дошли няколко хиляди жени в чадори. Една от тях държеше плакат с надпис: "Доброволното носене на хиджаб е заговор на врага".

Според реформаторски настроената депутатка Парванех Салахшури, принудата не дава резултат. "Както виждаме, моралната полиция се проваля." Тя носи само забрадка (хиджаб) поради религиозни убеждения. Според нея промяна на правилата за хиджаба по законодателен път е малко вероятна поради наличието на парламентарни ограничения. Вместо това, смята Салахшури, жените трябва да подемат кампания на ненасилствено гражданско неподчинение. Тя предупреждава, че това е бавен и труден процес, но добавя, че "иранските жени не са се отказали от борбата".

Проучване на парламентарния социологически център от 2018 г. показва, че повечето жени носят обикновен хиджаб, а само 13 на сто предпочитат чадора. Настроенията се променят. През 1980 г. две трети от анкетираните са смятали, че жените трябва да носят хиджаб. Днес по-малко от 45 на сто одобряват намеса на правителството в този въпрос, констатира проучването, пишат от БТА.

Иран е бил свидетел на няколко вълни от антиправителствени протести, включително и изблик на гняв след изборите през 2009 г., които според мнозина бяха "откраднати" от хардлайнерите. Най-често протестите са предизвикани от икономически несгоди.

Активистката Алинеджад смята, че кампанията срещу принудителното носене на хиджаб има символично значение, защото задължителното покривало на главата е "символ как иранските управници държат цялото общество за заложник". През последните години тя качва в интернет видеоклипове и снимки на активистки, включително жени, които сами заснемат на видео как вървят по улиците с непокрита глава. Тя казва, че получава над 20 кадъра на ден, но качва в мрежата само няколко.

Такива активистки несъмнено поемат рискове. През март адвокатката правозащитничка Насрин Сотудех, която често е защитавала протестиращи жени, бе осъдена на 38,5 години затвор, от които трябва да излежи 12, според нейния съпруг.

През април активистката Ясаман Ариани, нейната майка Монирех Арабшахи и Моджган Кешаварз бях арестувани, след като качиха видео, показващи самите тях без хиджаби в метрото на Техеран. На кадрите се вижда как те раздават цветя на пътничките и говорят за деня, когато жените ще имат свободата да избират.

В понеделник "Амнести интернешънъл" заяви, че иранските власти използват задържане в пълна изолация (без право на свиждания и дори в тъмнични килии), продължителна изолация в единични килии и заплахи срещу членове на семействата, за да принудят задържаните активистки да се откажат от опозицията си срещу принудителното забраждане чрез записани на видео "признания". Според Амнести, от април досега са засечени шест такива случая.