"Не ми се обиждай, но..." с ново лице – Джок Полфрийман. Удачно ли е?

Преди няколко месеца във Facebook стартира кампанията „Не ми се обиждай, но“, която цели да се опълчи срещу стереотипите наложени от обществото за хората с увреждания, с различна сексуална ориентация, расова идентичност и със здравословни проблеми. Последното лице на „Не ми се обиждай, но...“ обаче предизвика лек смут. Зад табелката с надпис застана Джок Полфрийман, който отново заговори за правата на затворниците.

"Здравейте, аз съм Джок Полфрийман. Вероятно много от вас са чували какво ли не за мен. Вероятно за много от вас е трудно да разграничат манипулациите от обективните факти за това какво всъщност се случва в българските затвори“, започва публикацията на австралиеца, който не излезе от новинарските емисии през последните няколко седмици.

В нея той обяснява за тежкото положение в затворите, как "единствените хора, загрижени за затворниците, са свещениците“, за присвояването на средства и колко е важно образованието "като средство за поправяне“.

"През 2015 г. казах на един от началниците на затвора, че не разбирам защо продължавам да съм там, а той ми отговори: „Ти си тук, за да изтърпиш наказанието си.“ Аз му отвърнах: „Не, аз съм тук, за да се поправя“, пише Полфрийман. Той обяснява, че жалбите, които е пращал, често са се приемали като „конфликтно поведение от негова страна“.

"Прокуратурата, която трябва да представлява законите, избира вместо това да ги игнорира, а началниците на затворите, които трябва да поправят лишените от свобода и да ги научат да спазват законите, обявяват човек за конфликтен, именно защото спазва законите и ги използва, за да се бори срещу неправдите, които се случват пред очите му. Нима това не звучи като абсолютна лудница?“, твърди австралиеца в публикацията, заключвайки, че "българските затвори са по-вредни за обществото, отколкото са полезни“.

"Не знам какво ще стане утре. Не знам къде ще съм. Но където и да се намирам, няма да спра да водя борбата за българските затворници. Когато несправедливостта стане закон, съпротивата е дълг“, приключва текста на Полфрийман.

Разбира се, публикацията предизвика остри, но смесени коментари. Някои от потребителите във Facebook застанаха зад решението на "Не ми се обиждай, но...“ и ги поздравяват за смелостта да публикуват мнението на затворника.

Други обаче не бяха толкова възхитени от появата на Полфрийман в страницата.

"Съгласна съм с каузата,но след целия шум точно Полфрийман не е лицето, което да застане зад каузата. Съжалявам,но след такова престъпление трябва да си смирен, а да не се изказваш като "борец за правда", написа един от потребителите.