Бунтът срещу елитите – 2019 е годината на протестите

След излизането си по екраните, "Жокера" предизвика истински фурор, не само защото бе наистина добър филм, но и защото перфектно отразяваше света, който ни заобикаля.

Лесно можем да наречем 2019 годината на протестите. Дори Brexit и процедурата за импийчмънт срещу Доналд Тръмп не предизвикаха толкова голям интерес, колкото цунамито от недоволство в световен мащаб - многохилядни демонстрации, кръв, жертви, арести - хората от Хонконг през Барселона та чак до Ирак, излязоха недоволни по улиците.

Бунт срещу елитите

Протести избухнаха това лято в китайския полуавтономен район Хонконг заради законопроект, който щеше да позволи екстрадирането и даването под съд на обвинени в престъпления лица в континентален Китай. Под натиска на демонстрантите текстът бе оттеглен, но това не внесе спокойствие сред активистите, които се опасяват, че Китай опитва да разшири влиянието си и да отнеме свободите от западен тип, на които се радва бившата британска колония.

Хиляди хора излязоха по улиците на Барселона и други каталунски градове в знак на протест срещу обявените през октомври присъди от 9 до 13 години затвор срещу деветима местни политически лидери заради ролята им в опита за отцепване през 2017 г. на Каталуния от Испания.

Докато събитията в Хонконг и Каталуния не успяха да доведат до промяна в статуквото, в Боливия падна от власт най-дълго управлявалият действащ президент в Латинска Америка Ево Моралес - първият държавен глава от коренното население в тази страна и икона на южноамериканската левица.

Увеличаване на цената на билета за метрото в чилийската столица Сантяго предизвика огромно недоволство, прераснало в масови безредици, плячкосване на супермаркети, подпалване на метростанции. Чилийският президент десноцентрист Себастиан Пинера обяви извънредно положение, наложи вечерен час, а армията излезе да патрулира по улиците в няколко града за пръв път от падането на диктатурата на Пиночет, управлявал през 70-те и 80-те години на 20-и век.

Чашата на недоволството, породено от агонизиращата икономика, повишаването на цените, високата безработица, некачествените обществени услуги и корупцията в Ливан, преля, когато правителството на премиера Саад Харири обяви, че ще наложи данък върху разговорите по приложението "УотсАп" като мярка за поставяне под контрол на големия държавен дълг.

Най-кървавите протести тази година бяха в Ирак, където от началото на октомври загинаха стотици и бяха ранени хиляди хора. Демонстрантите там искат работни места, изкореняване на корупцията и по-добри обществени услуги. Протестите доведоха, подобно на Ливан, до падането на встъпилото преди година правителство на премиера Адел Абдел Махди и хвърлиха в смут едва съвзелата се от терора на "Ислямска държава" страна.

В Алжир падна от власт дългогодишният президент Абделазиз Бутефлика след протести срещу решението му да се кандидатира за пети мандат начело на северноафриканската страна и не без помощта на армията.

Вдъхновени от екоактивистката Грета Тунберг, избрана от списание Time за личност на годината, стотици хиляди младежи от Нова Зеландия до САЩ се включиха в протестната кампания "Петъци за бъдеще", за да привлекат вниманието на световните лидери към климатичните промени и да поискат по-радикални действия за справянето с тях. Друго движение, наречено "Бунт срещу унищожението", внесе истински хаос в трафика във Великобритания и други западни държави в опит да притисне властите да обявят "извънредно климатично положение".

Няколко общи характеристики откроява политологът проф. Анна Кръстева в протестите през 2019 година. Първата е "дълбокото недоверие на гражданите към елитите, независимо дали става въпрос за авторитарни елити, или за демократични елити", че "могат да се справят с тези задачи, които гражданите възприемат като неотложни". "Втората е самочувствието на гражданите, че улицата многократно усилва техния глас и че с уличен натиск могат да променят дневния ред, могат да свалят правителства, могат да променят политики", каза тя в интервю за БТА.

Има и още един важен елемент. "Без непременно да се познават в детайли, тези движения се вдъхновяват едни-други и си вдъхват сила едни на други", че могат нещо да променят, обясни Кръстева. Едни и същи тактики бяха използвани от демонстрантите в Хонконг, Каталуния, Чили и Ливан за противопоставяне на силите на реда, сходни лозунги и рефрени с еднакви мелодии звучаха по улиците на градове на шест континента, мемове с едни и същи изображения и текстове, нагодени към местните политически реалии, бяха споделяни масово в социалните мрежи.

"Всички сме клоуни"

Световните телевизии, отразяващи протестите по света тази година, излъчиха кадри, приличащи на последната сцена от филма "Жокера", в която психичноболният неуспял комик наблюдава със зловещата си усмивка от капака на полицейска кола как гневни тълпи, вероятно плод на неговото въображение, опожаряват автомобили, плячкосват магазини, трошат витрини и сеят разруха из целия град. Сравнението не е случайно. Любопитен факт е, че пикът на демонстрациите бе през октомври и ноември, след излизането на лентата на Тод Филипс по кината, а по улиците на много големи градове се появиха протестиращи, гримирани като страховития злодей от комиксите. Журналистът Владислав Апостолов вижда в това "силата на поп културата в епохата на социалните мрежи". "Жокера винаги е бил особено потентна икона на модерността - самият образ сякаш циклично отприщва някаква сурова обществена енергия", каза той в интервю за БТА.

В седмиците след премиерата художници на графити нарисуваха на стена в Бейрут стилизиран образ на архиврага на Батман, държащ коктейл "Молотов", на пиедестала на паметник в чилийския град Лос Анхелес се появи надпис "Всички сме клоуни". След като местните власти в Хонконг наложиха забрана за носене на маски на публични прояви, демонстранти в полуавтономния китайски район си поставиха на лицата клоунски маски или излязоха на протести, гримирани като Жокера.

"Във филма Жокера става символ на фикционалните протести, без да иска, а после стана и символ на реалните протести - отново без да иска. Животът имитира изкуството. Самата естетика на образа служи като универсален език, обединяващ групи от улични протестиращи от различни кътчета на глобуса, които иначе имат малко общо като мотивация и цели", каза Владислав Апостолов.

Чума по време на пир

Защо виждаме масови протести на толкова много места точно сега, когато световната икономика е в растеж, крайната бедност намалява, а продължителността на живота се увеличава, благодарение на развитието на медицината. Защо милиони хора протестират в момент, когато светът е по-отворен от когато и да било, a технологиите дават безпрецедентен достъп до информация?

"В политологията има две обяснения за гражданските мобилизации и протестните вълни. Едното е, че трябва наистина ситуацията да е достигнала някакво драматично дъно. Другото, в известен смисъл, е почти противоположно. Когато хората не са притиснати до това да оцеляват, няма тотална криза, а хората имат силата и времето да поискат промяна, именно тогава се раждат много повече протести", каза проф. Кръстева.

Според нея точно второто обяснение характеризира изминаващата година.