Как приключиха най-дългите преговори на ООН за климата?

Маратонските климатични преговори в Мадрид приключиха днес, като преговарящите отложиха за догодина ключовото решение как да регулират световния пазар за въглеродни емисии, предаде Асошиейтед прес.
След две седмици дискусии в испанската столица по въпросите за глобалното затопляне делегатите на близо 200 държави приеха декларации, призоваващи за по-амбициозно намаляване на парниковите газове и за подпомагане на по-бедните държави, търпящи последиците от климатичните промени.

Окончателният документ от преговорите, които трябваше да приключат преди два дни, напомня на държавите да спазват поетите ангажименти за климатичните цели до 2030 година колкото е възможно повече през идната година, допълва ДПА.

Въпреки че това бяха най-дългите климатични преговори в историята на 25-те конференции на ООН за климата, преговарящите оставиха нерешен един от най-трънливите въпроси за следващата среща в Глазгоу догодина.
Въглеродният пазар поставя цена на емисиите въглероден диоксид, основният газ, предизвикващ парников ефект, и позволява на страните и компаниите да търгуват с квотите за въглеродни емисии, които могат постепенно да се намаляват и така да се насърчава прилагането на нисковъглеродни технологии.

Европейски държави и други страни посочиха, че е по-добре да няма споразумение как да се управлява търговията на квотите за въглероден диоксид, отколкото да има слабо споразумение.
Преговорите бяха придружени от време на време от протести на природозащитници и представители на туземните народи.

Сред приетите днес документи е декларация, призоваваща страните да поемат по-амбициозни ангажименти за намаляване на парниковите си емисии. Това е необходимо, за да се изпълни целта, заложена в споразумението за климата от Париж през 2015 година - да не се допуска повишение на световната температура с над 1,5 градуса по Целзий до края на века.

Досега светът е напът да постигне 3 до 4 градуса повишение, като последиците за много страни ще бъдат драматични.

Освен това държавите се ангажираха да заделят средства за най-уязвимите страни, за да ги компенсират за последиците от тежките природни катастрофи, което е един от най-належащите проблеми на малките островни държави.

Природозащитниците обаче обвиняват най-богатите държави в света, че не се ангажират достатъчно с климатичните промени.

Парижкото споразумение може да е жертва на катастрофа, при която виновникът е избягал, извършена от шепа мощни въглеродни икономики, но те са на грешната страна в битката, на неправилната страна на историята, каза Дженифър Морган, изпълнителен директор на "Грийнпийс интернешънъл".

Блокиращите климатичните преговори Бразилия и Саудитска Арабия, подпомогнати от безотговорното слабо чилийско ръководство, въртят сделки с въглеродния диоксид и мачкат учените и гражданското общество, каза тя.
Чили председателстваше преговорите, които се наложи да бъдат преместени в Мадрид заради антиправителствените протести в страната.

Въпреки натиска да се стигне до положителни резултати, екоактивистите критикуваха чилийското правителство на президента Себастиан Пинера, че не се отказва от въглищните електроцентрали до 2040 година.

(БТА)