Ще си поделят ли Путин и Ердоган съсипаната от войната Либия?

Примирието в Либия дава възможност на президентите Путин и Ердоган на спокойствие да си поделят съсипаната от войната държава. Така те се сдобиват и с лост за натиск над Европа, пише германският "Ди Велт".

Президентите на Турция и Русия Реджеп Ердоган и Владимир Путин са най-важните поддръжници на двете страни в либийския конфликт. Те имат и огромно влияние над своите протежета. В зависимост от това кой от двамата надделее, надмощие в конфликта получава ту правителството на Файез Сарадж, което се ползва с международно признание, ту армията на генерал Халифа Хафтар.

Поделяй и владей?

„Ситуацията в Либия прилича на хаотична игра на пинг-понг с международно участие“, отбелязва в тази връзка вестник „Ди Велт", цитиран от Дойче веле. Според вестника сегашното примирие явно също е постигнато под тяхно влияние – „така двамата автократи на спокойствие ще могат да си поделят тази разединена страна, което ще им даде възможност да упражняват натиск и над Европа“, коментира авторът на анализ, озаглавен „Ердоган и Путин си поделят Либия". Според него подобна подялба те извършват не за първи път. В Сирия вече се видя, че тактиката „едната ръка мие другата" дава успешни резултати.

Подкрепяният от Русия ген. Хафтар е просто безценен за Кремъл, отбелязва авторът на анализа и се аргументира така: „Генералът все още контролира повече от 2/3 от територията на Либия, към които спадат важни петролни източници и пристанищата за износ на либийски нефт. Освен това генералът ще играе важна роля в предстоящите преговори за мир, а заедно с него – и Русия. Какъв точно е интересът на Русия да се меси в тази война, наскоро изясни външният министър Лавров, който каза: „Щом положението се стабилизира, руските фирми ще се завърнат в страната".

Турция също има големи планове по отношение на Либия. Една от причините за това, че Анкара поддържа правителството на Файез Сарадж, се крие във факта, че в либийския парламент в Триполи има мнозинство от депутати, които са близки до „Мюсюлманското братство", написа наскоро бившият турски външен министър Яшар Якъш.

Сметките на Ердоган

Това създава идеални предпоставки Либия да бъде превърната във военно и икономическо предмостие на Турция, отбелязва „Ди Велт". Турската армия вече е започнала да строи своя военна база в страната и има намерение да прехвърли от Сирия в Либия допълнителни ислямистки бойци. Освен това правителството на Ердоган се надява да извлече икономически ползи от участие във възстановяването на Либия. Вече е сключено и споразумение с Триполи, което разрешава на Анкара да участва в добива на суровини в региона на Средиземно море.

Лост за натиск над Европа

Най-големият си удар обаче Турция може да направи покрай участието си в друг проект: предвидено е да се строи газопровод, който да води и към Европа. ЕС едва ли ще се зарадва на подобна перспектива, защото новите властови позиции на Турция крият и заплаха. Либия е транзитна страна за мигранти от цял свят, а Турция би могла да изпраща десетки хиляди от тях с лодки към Европа, за да оказва натиск над ЕС. На Ердоган това няма да му е за първи път. През февруари той отвори границите към Гърция, с което провокира нова бежанска криза, заключава „Ди Велт".