Олимпийците, които ще спечелят медал, "ако всички хванат COVID едновременно"

В страната на Йохан Гут Гонкалвес няма местна дума за сняг.

Когато 27-годишният скиор стана първият зимен олимпиец от Източен Тимор – малка островна държава в Югоизточна Азия, той се мъчеше да намери думите, с които да опише своя спорт. Повечето островитяни никога не са били на върха на заснежена планина, камо ли да са се спускали по склонове по тесни парчета метал.

"Повечето от тиморците не знаят какво правя", казва пред VICE Гонкалвес. "Но това, което виждат, е знамето, което се издига на церемонията по откриването. Тимор има своето място на международно събитие като Зимните Олимпийски игри."

Взаимствайки от португалския, който сега е официален език на Източен Тимор след 500 години колонизация, Гонкалвес описва ските като patins de neve или снежни кънки за своите сънародници.

В света на спорта е обичайно богатите нации да имат надмощие в състезанията. Икономическото разделение е ясно забележимо в зимната атлетика, където много събития са специализирани и изискват скъпо оборудване и студена среда. В резултат на това много развиващи се страни – често от тропиците и където културите и ресурсите за подкрепа на подобни начинания не са толкова стабилни – са недостатъчно представени на Зимните игри.

Но въпреки пречките при осигуряването на спонсорства за финансиране на кариерата им, някои зимни олимпийци от смесен произход избират да представят своите страни, в които няма зима, надявайки се на по-голямо представителство на това, което трябва да бъде глобално събитие.

Гонкалвес, който има баща французин и майка тиморка, казва, че е трябвало да работи през цялата си осемгодишна олимпийска кариера, за да се финансира. Той също така получава стипендия от Международния олимпийски комитет в размер на около 1200 швейцарски франка (1230 долара) на месец, което помага за обучение, пътуване до и от състезания и тренировки. През останалото време той използва собствения си бюджет.

"Затова тренирах в Румъния и треньорът ми е румънец. Там ски картите са по-евтини, храната е по-евтина, настаняването е по-евтино, отколкото например карането на ски във Франция", обяснява той, визирайки къде е израснал.

Спортистите от малки нации, които по подобен начин се борят финансово, също се събират, за да създадат неофициален екип, който да си поделя разходите, споделя Гонкалвес. "Когато ходим на състезания, можем да споделяме хотели, разходите за транспорт – ако трябва да наемете ван, за да отидете до един курорт от друг, можем да споделим и това", казва той.

Бившият диджей, превърнал се в скиор, Бенджамин Александър знае, че иска да се състезава за Ямайка, откъдето е баща му, когато вижда, че страната му има само трима спортисти на Игрите в Пьонгчанг през 2018 г.

"Зимните спортове имат огромна липса на разнообразие и във време в нашия свят, когато всички ние се фокусираме върху разнообразието, равенството и приобщаването, това е една от областите, в които само с бърз поглед можете да видите, че нещо не е съвсем наред",на мнение е той.

След като кара ски само около 15 дни през целия си живот, 38-годишният Александър казва, че класирането за Олимпийските игри по време на пандемията е едно от най-трудните неща, които някога е трябвало да прави. Александър също избягва да наема личен треньор, за да спести разходи.

"Така че през целия път ми се е налагало да моля, да вземам назаем, да крада съвети от треньори, които може да обучават други наблизо, или да плащам дневни ставки, за да скоча с треньор за няколко дни тук или няколко дни там", обяснява скиорът.

Целта на Александър на Олимпиадата в Пекин не е да спечели медал. Той просто иска да завърши в подобаващо време и да вдъхнови следващото поколение ямайски спортисти, както направи първият отбор по бобслей на страната през 1988 г.

Според правилата на Олимпийския комитет спортистите трябва да са граждани на страната, която представляват. Това позволява на някои олимпийци с множество гражданства да се докоснат до смесеното си наследство и да изберат отбор, който най-добре отговаря на техните нужди. Въпреки че някои спортисти посочват, че да играят за друга държава е единственият начин да се класират за Игрите, изключително труден подвиг, който може да постигне само около един на 500 000 души, други претенденти посочват патриотичната гордост като основна мотивация за избора на национален отбор.

Наоми Осака, професионална японска тенисистка, израснала в САЩ, се отказа от американското си гражданство, за да представлява родната си страна на Олимпийските игри в Токио. Японското законодателство гласи, че при двойни граждани трябва да изберат едно гражданство, преди да навършат 22 години, а решението беше безсмислено за бившата номер 1 в света в женския тенис.

"Мисля, че играта с гордостта на страната ще ме накара да се почувствам по-емоционална", каза тя пред японския телевизионен оператор NHK за решението си.

Арувин Салехудин, първата жена атлет в Малайзия, която се състезава на Зимните олимпийски игри само на 17 години, споделя мнението. Алпийската скиорка е израснала в американския щат Вашингтон, но цялото й семейство живее в Малайзия. Тя също така знае, че иска да тръгне по стъпките на баща си, който се състезава на Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. в кану и каяк за тяхната страна.

"Заради това имам много връзки с Малайзия и просто почувствах, че също съм истински малайзиец", казва тя пред VICE. Преди Салехудин да се класира за ски стипендии, олимпийската скиорка казва, че майка й е работила усилено, за да подкрепи кариерата й.

Но освен да осигурят финансова подкрепа за олимпийските си кариери, спортистите, представляващи малки нации, също трябва да се преместят в по-студен климат, за да практикуват своя спорт, като понякога ги отделят от техните системи за подкрепа.

Тайванският алпийски скиор Пинг-Джуи Хо знае, че преместването в Австрия на 15-годишна възраст, за да тренира и посещава интернат, е добро за кариерата му. Това също му помогна да избегне обучението в Тайван, който е известен с дългите и тежки учебни дни, разказва той, въпреки че е бил разочарован да научи, че не може напълно да избегне училището, като се премести в Австрия.

Но животът е бил невероятно труден и самотен през тези три години, признава той.

Сега Пинг-Джуи Хо е на 23 години. Той се мести в Австрия, където четири години по-млади от него деца биха го победили в ските.

Желанието му да бъде професионален спортист го тласва напред, каза той. Но поради проблеми с финансирането, скиорът обмисля да се оттегли от спорта след Пекин 2022. "Вече съм на 23 години – трябва да си намеря истинска работа и да започна новия си начин на живот", казва той.

За тези игри той иска да покаже на международната общност, че тайванските спортисти са достатъчно добри, за да се класират, и с гордост да представлява Тайван, който не е изпращал зимен олимпиец на Игрите от 30 години.

Някои спортисти от малки нации, места, където липсва климат и инфраструктура, за да подкрепят зимните олимпийци, знаят, че няма да получат медали от Игрите в Пекин. Но след четири години упорита практика и търсене на финансова подкрепа, те са просто щастливи, че все пак успяват да участват.

Тиморският скиор Гонкалвес се шегува, че няма да спечели медал, "освен ако всички не хванат COVID-19". Но това, за което той наистина е в Пекин, е да се забавлява и да бъде посланик на страната си.

"Също така, това е предизвикателство за една малка нация – това е като "Ще бъда ли пред Гана, или Гана ще бъде пред мен?“ Или Индия ще бъде пред мен, а аз ще бъда пред Индия?", смее се той. "Всички те са мои приятели, така че е като хубаво малко предизвикателство – предизвикваме се един друг."