Как Си Дзинпин промени Китай за 10 г. на власт?

Когато Си Дзинпин дойде власт преди почти десетилетие, имаше очаквания, че ще бъде  реформатор. Но когато той започна да увеличава натиска над обществото, бързо се разбра, че нещата са съвсем различни.

Непосредствено след заемането на поста Си стартира поредица от селективни антикорупционни кампании, насочени срещу политическите му врагове, в резултат на които утвърди контрола си над Китайската комунистическа партия. "За разлика от други авторитарни лидери, които постигат властова концентрация чрез потискане, Си създаде нови институции, за да разшири обхвата на своята власт. Тези стъпки допринесоха за по-нататъшната институционализация на неговия авторитет", казва пред DW политологът Хсин-Хсиен Уанг.

Доктрината Си Дзинпин

Наред с концентрацията на властта Си Дзинпин увеличи и усилията си да популяризира концепцията за "Китайската мечта" и да наложи своята идеология като водещ принцип на партията. "Той осъществи и различни реформи. Базирайки се на идеологията и на своя собствен статут, той наложи "Доктрината Си Дзинпин" и одобри много закони", посочва политологът Уанг. Тази доктрина включва укрепването на властта на три нива: на национално ниво, в партията и в ръцете на самия Си.

Други експерти изтъкват, че Си е използвал последното десетилетие, за да превърне колективното ръководство на Китайската комунистическа партия в еднолично. "Това е най-голямата промяна в социалната и политическата структура на Китай, откакто Си е на власт", казва юристът Тенг Биао. Решението на китайския Национален конгрес да отмени всички мандатни ограничения циментира властта на Си. На 20-ия партиен конгрес Си Дзинпин си спечели рекордния трети мандат и се обгради с още повече верни съмишленици.

По-силен контрол над обществото

Извън концентрацията на властта, през последните десет години Си увеличи контрола над гражданското общество и засили атаките към различни общности. През 2015 година властите арестуваха стотици правозащитници в цялата страна, някои от които бяха пратени в затвора, а на други бяха отнети професионалните права. Както посочва юристът Тенг: "С идването на Си на власт правозащитниците, феминистките движения и неправителствените организации бяха подложени на брутален натиск. Всякакво развитие на гражданското общество е спряно."

Освен това през 2017 година Китай започна да интернира в лагери уйгурите и други представители на етнически малцинства. ООН предполага, че потърпевши от тази кампания са над един милион уйгури. Въпреки международните протести Китай нарича тези лагери "Центрове за професионално обучение" и твърди, че цел на програмата е "Борбата с екстремизма".

Си стартира и цяла поредица амбициозни международни инициативи, насочени към разширяване на глобалното влияние на Китай. Той инициира възлизащия на милиарди проект "Един пояс, един път", гарантира експанзията на Пекин в Южнокитайско море и използва икономическото положение на Китай, за да задълбочи влиянието си в ООН.

Политологът Уанг казва, че след идването на Си на власт конкуренцията между Китай и САЩ се е изострила, тъй като агресивният дипломатически стил на Пекин е породил загриженост в САЩ. "Китайската агресия в Източнокитайско море, в Южнокитайско море и в Тайванския пролив разтревожи САЩ и други съседни държави."

Според анализатори една от най-големите промени, ръководени от Си, е премахването на неяснотата по отношение на позицията на Пекин за Тайван. "В речта, която произнесе на 2 януари 2019 г., Си ясно заяви, че предварителното условие за постигане на консенсус между Китай и Тайван е те да се споразумеят за обединение", посочва Уанг.

Предпоставки за оптимизъм по отношение на демокрацията няма

Тъй като Китай ще остане под управлението на Си поне още пет години, юристът Биао не мисли, че президентът ще разхлаби контрола си над обществото, нито, че ще настъпи подобрение по отношение на човешките права и правовата държава в Китай. "Си ще отхвърли категорично всяка възможност и всяко предложение за завой на Китай по пътя към конституционна демокрация", казва той.

Същевременно лидерът на Китай е изправен пред дилемата да постигне баланс между икономическата и политическата стабилност. Напоследък китайската икономика се сблъска с големи трудности, включително покрай стратегията за нулев Ковид. Поради това не е невероятно да настъпи политическа нестабилност, предполага Тенг. Той обаче допълва, че "ако се стигне до момент, в който трябва да се прави избор между двете, както Си, така и водещите фигури в Китайската комунистическа партия ще приоритизират на стабилността на режима".

Източник: Дойче веле