През 2023 г. инфлацията ще намалява, но годината ще е трудна за бизнеса

Макроикономическата ситуация в България и по света ще наподобява тази през 2022, но докато през миналата година виждахме все по-висока инфлация, то през 2023 всеки месец тя ще намалява. Това на практика вече се случва - в Германия има дефлация, във Франция, в Испания също и то съвсем неочаквано. В Естония вече няколко месеца има дефлация. Вече започва да се обръща трендът - от инфлация към намаление и дефлация. Това каза Георги Ангелов, старши икономист на институт "Отворено общество", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Процесът е движен от енергийната криза, която всеки месец се разрешава лека-полека. Бяхме стигнали цена на природния газ над 400 евро, а сега е 65. Това се случи благодарение на новите терминали, които построи Европа и не позволи плановете на Кремъл да оставят континента на студено и тъмно да се осъществят, обясни събеседникът. Когато в Европа се построят общо десет нови терминала и се разреши другият проблем - с френските ядрени реактори, които са спрени за ремонт - "енергийната криза ще остане в миналото".

Основното притеснение за рецесия в Европа бе липсата на природен газ. Тази схема не се реализира. Газ има и той поевтинява, а индустрията бълва продукция. Но дори и да не се реализира този източник на рецесия, остава още един рисков фактор - вдигането на лихвите от страна на централните банки, каза гостът. По думите му ефектът от тези действия ще станат ясни след година, заради забавеното въздействие върху икономиката. "Вдигането на лихвите води до понижаване на икономическата активност и ще трябва да се наблюдават внимателно ефектите", посочи той.

"Все пак този риск е за предпочитане, защото зависи от политиците, а не от външна сила, която не можем да управляваме", каза Ангелов.

На бизнеса ще му бъде тежко през идната година, подчерта Ангелов, "защото ще трябва да вдига всички заплати". Причината е, че "имаме рекордно ниска безработица и отворен пазар на труда, в който всеки може да отиде да работи в цяла Европа. При това положение инфлацията не може да е по-висока от растежа на заплатите".

През 2023 година бизнесът ще бъде под натиск да компенсира чрез вдигане на заплатите високата инфация, която се натрупа в последната една година,  а в същото време, при падаща инфлация, цените на стоките му няма да могат да бъдат вдигани. Така че, маржовете ще намалеят и ще трябва да се работи за оптимизация, добави икономистът.

Относно шансовете ни за влизане в еврозоната гостът каза: "Много важно е, че изпълнихме критерия за дефицит и дълг. Имаме дефицит, който по нашата национална методология е 1%, по европейската е 2,9%. И двете са под изискванията от Маастрихт и под повечето други страни в Европа. Това поне постигнахме, но остава въпросът с инфлацията, която трябва да свалим. Но, за да го постигнем, има нужда да се действа активно в тази посока, а това изисква редовно правителство и работещ парламент. Все още можем да го постигнем, но трябва да има власт - няма да стане от самосебе си".