Десетилетният спор: Кой първи стъпи на Еверест?

Едмънд Хилъри и Тензинг Норгей бяха на едно мнение по въпроса кой първи е достигнал върха на Еверест. Мъжете, вързани един за друг с въже и, разбира се, доверие, пристигнаха заедно в екипно усилие. За тях това беше всичко, което имаше значение. Едва след като слязоха от планината, това се превърна в противоречие, което заплашваше да засенчи постижението им.

Чувствата им за техния подвиг в 11:30 сутринта на 29 май 1953 г. са записани в ръкописна бележка, която се е смятала за изгубена, но се е появила отново навреме за 70-ата годишнина от тяхното историческо изкачване.

58-годшиният Джамлинг Тензинг Норгей, син на Тензинг, открива документа, докато преглежда кутиите на баща си.

"Докато изкачвах върха на Еверест на 29 май 1953 г., понякога аз, а понякога Хилъри бях начело", пише Тензинг на 20 юни, 22 дни след изкачването си. "Стигнахме върха почти заедно при последното изкачване и аз закачих знамената на Непал, Великобритания, Индия и ООН на върха, докато Хилари правеше снимки."

Същият документ съдържа ръкописна декларация на Хилари от 22 юни, в която се казва, че "докато се изкачвахме нагоре към Южния връх, първо единият, а след това другият беше водещата позиция".

"Пресякохме южния връх и се придвижихме по билото. Стигнахме върха почти заедно", допълва той.

Въпреки че алпинистите се надяваха, че това ще бъде краят на въпроса, и двамата бяха преследвани от въпроси кой от тях пръв поставя ботуша си на най-високата точка, докато Тензинг не загуби търпение.

През 1955 г. той каза на своя биограф, че това е "глупав въпрос, чийто отговор не означава нищо", но иска да сложи край на въпроса.

"Въжето, което ни свързваше, беше дълго 30 фута, но аз държах по-голямата част от него на примки в ръката си, така че между нас имаше само около шест фута. Не мислех за "първи" и "втори", не си казах: "Там горе има златна ябълка. Ще избутам Хилари настрана и ще избягам до върха." Продължихме бавно, стабилно. Стигнахме горе. Хилари стъпи първ. И аз се засилих след него."

Хилъри по-късно потвърждава, че той е бил напред в последния момент на изкачването. "Толкова е маловажно, че никога не мислим за това", пише той до годеницата си Луиз Роуз.

Той оплаква, че това се е превърнало в политически въпрос, като агитатори в Непал, Индия и Китай призоваха Тензинг да каже, че е достигнал върха пръв и е "измъкнал" изтощения новозеландец, за да се присъедини към него.

"Всъщност", пише Хилари, "вървях напред последните няколко часа и всъщност стигнах до върха с дължина на въже пред Тензинг."

Синовете и на двамата казаха пред The Times, че смятат, че бащите им са пристигнали едновременно.

Джамлинг Тензинг, говорейки от базовия лагер, 3485 м под върха, каза, че върхът е достатъчно голям, за да пристигнат няколко души наведнъж.

"Няма нито една точка на върха, където да има линия маркираща върха. Девет души могат да се държат за ръце и да вървят заедно. На баща ми му писна. Искаше да приключи с това. Той каза: "Хилари го направи. Сега ме остави на мира." Но те го направиха заедно. Бяха на едно въже."

68-годишният Питър Хилари казва, че в ума му няма съмнение. "Те го направиха заедно. Това беше тяхното споразумение. Те бяха изключителен отбор, който достигна върха на света. Имаше голямо напрежение върху тях след изкачването. Някои аспекти от това бяха малко неприятни, защото те бяха екип, който всички бяха работили заедно. Предположението малко опорочи опита. Имаше esprit de corps от хора, които бяха вложили всичко в това.

Джамлинг Тензинг споделя, че шерпите не са обмисляли изкачване на планината, известна на местните като Чомолунгма, до пристигането на британските алпинисти, но баща му бил различен.

"От дете той имаше тази мечта, гледайки нагоре към планината. Той се грижеше за яковете на семейството си и ги пасеше, а после лягаше и се чудеше: "Каква е тази планина, толкова висока, че птици не могат да прелетят?" Нещо го теглеше към планината.“

Въпреки че ранните британски катерачи често се виждат през имперски обектив, Джамлинг Тензинг казва, че баща му е бил третиран като равен: "Някои от тези чувства, които хората имаха – Индия беше под британците, така че британците са сахибите - баща ми не почувства нищо от това и Хилъри също не го почувства. Джон Хънт, ръководителят на експедицията, покани баща ми не като носач, а като член на екипа."

Той добавя, че наследството от експедицията е изключително положително, като всяка година пристигат 60 000 туристи. "Шерпите се справят добре икономически. Има западни влияния, но ние продължаваме да поддържаме нашата култура и традиция."

Той обаче предупреждава пред The Times, че посетителите трябва да уважават както традицията, така и враждебността на планината.

"Не е необходимо да имате основателна причина да изкачите Еверест, но трябва да имате добро отношение. Не можете да бъдете арогантни. Не можете да бъдете неуважителни. Ако не сте достатъчно здрави, умирате или се разболявате - необходими са седем шерпи, за да свалят един човек. Вие не рискувате само собствения си живот".