Спомен за D-day: Битките се печелят с морал

От креслото в старческия си дом 97-годишният Бенджи Кери Еванс все още може да си спомни събитията от D-day преди 79 години и гледката на войските на десантния кораб, когато преминават край крайцера на Кралския флот, за да започнат атаката на плажовете на Нормандия.

Внукът на Дейвид Лойд Джордж, бившият министър-председател на Великобритания, никога преди не е разказвал публично своята военна история, но като 18-годишен мичман на борда на HMS Enterprise той бил в авангарда на най-голямата морска инвазия в историята.

Смята се, че са останали само около половин дузина британски ветерани, които са се сражавали на 6 юни 1944 г.

Лекият крайцер на Кери Евънс бил водещият кораб на военноморските бомбардировъчни сили за плажа на Юта. Стоейки на палубата през първия ден от битката, Кери Еванс за пръв път вижда щурмовите сили преди зазоряване в средата на Ламанша.

"Два стари търговски кораба се появиха, пълни с американски сили", спомня си той пред The Times. "Адмиралът реши, че трябва да аплодираме тези войски, които преминават покрай нас, тъй като ги чакаше труден и ужасяващ период. Водата беше бурна, валеше и беше ужасно мокро. Наредихме се на палубата и всички аплодирахме, благодарейки на Бог, че не се наложи да правим това, което те трябваше да правят."

Малко след полунощ на 6 юни първите парашутисти са спуснати в Нормандия, за да осигурят мостове и да атакуват германски позиции.

Малко след изгрев слънце в 5:30 сутринта съюзническите военноморски сили започват бомбардировката си.

"Никога преди не съм осъзнавал какъв адски шум издават нашите оръжия", споделя Кери Еванс."Бяха като тракаща тенекия на Хайнц. Целият кораб се разтърси. Бях изумен, че не се разпадна на парчета. Той беше огромен, страхотен крайцер (7 580 тона) и се люлееше напред-назад като малка гумена лодка".

HMS Enterprise бомбардира германската батарея в Saint-Martin-de-Varreville и други отбранителни позиции.

След като американските войски се качили на десантния си кораб в бурната вода на Ламанша, те се приближили до плажовете, когато германските сили започнали да ги обстрелват.

"Мъжете, които участваха в тази първа серия от нападения, бяха фантастични", разказва Кери Еванс. "Все още се гордея, че бяха човешки същества, защото бяха толкова смели и Боже, те страдаха от морска болест. Виждах ги как се надвесват отстрани и повръщат. Чувах, че им е зле. Беше ужасно. Чувахме ги да крещят "разбийте се", викаха  "давай, давай" от десантния кораб. Изпитах срам, че трябва да направя нещо повече за тях, но не можехме да направим нищо."

Приливът отвежда десантния кораб на миля южно от планираната им позиция в Юта, като случайно позволява на войските да започнат атаката си на по-слабо защитен участък.

Задачата на Кери Евънс била да забелязва вражеските самолети и да насочва картечниците на кораба си срещу тях, но нито един не се появява. Междувременно той пуска съобщения за командира.

През сутринта те чуват, че нахлуването на близкия плаж Омаха "не върви много добре", като американските войски са покосени от  (градушка от картечен огън.

"Бяхме малко депресирани, но до обяд нещата се подобриха, а у тях отново се появи увереността да продължат. Битките се печелят с морал, а моралът се повиши."

До края на D-Day съюзниците не успяха да постигнат нито една от целите си за първия ден, но спечелиха решаваща опора на брега на Нормандия, върху която можеха да надграждат.

Към края на войната Кери Еванс беше отстранен от задълженията си, за да присъства на погребението на дядо си. Дейвид Лойд Джордж почина на 82 години на 26 март 1945 г., малко повече от месец преди да бъде обявена победата в Европа.

Чърчил издава заповед всичките му внуци да бъдат върнати у дома за погребението.

"Брат ми Робин беше във военновъздушните сили и беше вкъщи в отпуск, братовчед ми беше в Уелската гвардия в Италия, а аз бях в разрушител от клас Хънт, ескортирайки конвой в Северно море до Лондон", спомня си Кери Евънс."Този много малък незначителен кораб получи сигнал от лорд на Адмиралтейството, който безжичният оператор сметна за измама. Капитанът видя съобщението, което беше да напусне конвоя и да спусне Кери Еванс на брега, за да присъства на погребението на дядо си и да се върне незабавно при конвоя. И така ме свалиха на брега в Харуич. Погребението беше запомнящо се. Всички ние се гордеем с него и искаме да има още няколко като такива премиери."

След войната Кери Евънс от Крикиет, северен Уелс, става фермер и се жени за покойната си съпруга Ануен през 1959 г. Те имат четири деца. Той става ръководител на Уелския NFU.

Кери Евънс често мисли за мъжете, които не успяват да се върнат след края на войната.

"Чувствам се толкова виновен, защото аз съм тук, жив, а не съм толкова смел като тях. Имам огромно семейство, а те нямат нищо", каза той. "Нечестно е, нали."

Когато Уинстън Чърчил остава на борда на HMS Enterprise няколко седмици след D-Day, на Бенджи Кери Евънс, на младият мичман, се пада да го защити по време на нощен вражески набег.

Лекият крайцер е изпратен в пристанището Мълбъри, построено в Ароманш, за да служи като хотел за Чърчил, след като той пристигна на разрушител, за да прегледа мястото на нахлуването в Нормандия.

Кери Евънс пое първата нощна стража от 20:00 до полунощ и получи заповед, че ако германските бомбардировачи дойдат, те не трябва да позволяват на Чърчил да излезе от капитанската каюта на четвъртата палуба.

„Те дойдоха около 23:00 часа, точно когато се стъмваше, вратата на капитанската каюта се отвори и излезе Чърчил в костюм и без шлем и това беше моят часовник“, каза Кери Еванс.

„Реших да отида и да застана до него. Ако [беше убит], поне щях да отида с него, а в същото време се опитвах да го притисна към големия щит около 6-инчовото оръдие на четвърт дека. През цялото време нашите противовъздушни оръдия стреляха и Чърчил питаше какво е това оръдие и за какво е това. В крайна сметка всичко заглъхна, тъй като беше твърде тъмно за атентаторите и аз излязох от вахта, за да бъда отново в 4 сутринта до 8 сутринта.”

Докато приключваше сутрешната си вахта в 8 часа сутринта, Кери Евънс видял тълпа край палубата и известно безпокойство.

„Когато минавах за закуска, Чърчил ми извика: „Какво ще е времето днес?“ Погледнах нагоре към облаците и забелязах, че се издигат от 4 сутринта, така че казах, че облаците се вдигат, мисля, че ще бъди добре.

„При това Чърчил каза: „Веднага тръгваме“ и се втурна към прохода с всички генерали, които го последваха.