Али Юзеиров пред Dnes.bg: Купихме си партия!

"Караибрахимеее бесниии,е...ал съм те в *** теснии,че знаеш ли ти що е туй-Крали Марковски х...й?" отговор Сигнализирай

Това ли са достойните българи героите във Време разделно. Българите в романа са описани като страхливци и като стадо овце. Те никога не посмяват да влязат в бой с хората на Караибрахим, не се сражават за вярата си и за достойнството си, защото се страхуват да пролеят кръв и изпускат всички моменти да премерят сили с враговете си. Оставят се да ги изловят като пилци на сватбата на Манол, не се бият, дори когато спахиите отвеждат техните сестри, дъщери, годеници и любими пред очите им. А са пет пъти повече, както нееднократно се подчертава от автора.Всъщност българите са описани или като страхливци или като фанатици.Силните характери в тази книга са Манол - образ на фанатика-християнин, и Караибрахим - образ на фанатика-мюсюлманин. Това са героите, обрисувани от автора с безспорно възхищение пред силата на характера им. Манол не изпитва терзания, че ходжите щели да се гаврят с малкия му син Мирчо: да се гаврят, той вяра брани. Нищо не му трепва, че Караибрахим ще се гаври с Елица (годеницата на сина му Момчил, за която Манол се жени).Хич не се трогва, че живи ще дерат, ще пекат и ще побиват на кол старците - да ги побиват, Манол вяра брани.Та ето с тази книга показахме лицето на България пред света (цели 33 превода, хвали се дори сайтът на Министерството на външните работи) и именно с тази книга кандидатстваме за Нобелова награда за мир, защитавайки... фанатизма като морална позиция. Не мога да ги разбера и опълченците на българщината, тези велики патриоти, които настояват, че са деца на изнасилени българки и потомци на роби, търпели безропотно цели пет века тежко робство, а не на земеделци със своя земя и кооперации, на занаятчии със свои еснафи, на търговци с кантори и в най-отдалечените градове на голямата империя, на хора, които са имали свои църкви и училища, издавали свои вестници и списания, пращали децата си в чужбина да учат, и на хора, вдигали въстания през всички векове от завладяването на България до освобождението й. Има нещо наистина патологично в тая патриотическа нагласа.И за да се върна на Време разделно - ако прочете романа, внимателният читател ще забележи, че най-високо в скалата на човешките ценности стоят не християнските ценности и милостта към ближния, а отмъщението. Око за око, зъб за зъб. Впрочем и тук имаме манджа с грозде, както споменава (но във връзка с историческите източници, използвани от Антон Дончев) Благовеста Та ето и манджата с грозде, забъркана от автора, претендиращ, че описва хем горди българи, хем ревностни християни. От една страна гордите българи избират странно пасивна позиция, отказ от битка, за да не стане кръвнина, избор на мъченическата смърт (например, Манол неколкократно отказва - и на Сюлейман ага, и на Севда да го освободят, за да поведе хората в битка. Не, остава в обора на конака, унизително вързан, за да посрещне мъченическата смърт), от друга ревностните християни проявяват неразбираема за един истински християнин отмъстителност - преди да го убият, Манол успява да убие по особено мъчителен начин дебелия ходжа. Убийството е предварително планирано, макар и предвидено за Караибрахим. Венецианецът пък започва да се издига в авторовите очи като истински мъж, едва когато взема решение да отмъсти (преди това е обрисуван с презрение като мекушав френски благородник, приел исляма от страх пред мъчителната смърт). За да осъществи убийството на Караибрахим, Венецианецът се съгласява да одере жив дядо Кральо и го прави хладнокръвно и лаконично. Веднага след одирането на стареца, споделя:И като вдигнах глава, видях Елица. Отново можех да й се радвам. Повтарям, това става буквално след като току-що е одрал дядо Кральо. След това неразбираемо за нормалния човешки ум действие, Венецианецът никога не изпитва ни сянка от терзания или кошмари. Има едно-единствено съжаление: напразно одрах стареца и то е казано по повод неосъщественото убийство на Караибрахим. Мирчо пък отрязва главата на брат си Момчил с една-единствена цел - да вкара нож в конака, за да убие Караибрахим. Християнско, наистина.Изобщо - достойна за превод на 33 езика книга (всичките до един платени от българските данъкоплатци), за да може англичани, холандци, французи и т.н. да си изградят вярна представа за българите. отговор Сигнализирай

Егати талибаните , да се махат ,тук не ги искаме !!!!!! отговор Сигнализирай

На снимката се виждат обективи на камери насочени към тях. По подходящо е да са насочени оптични мерници. Нямам нищо против турците , нито тези в България , нито тези в Турция, имам против тия новоизлюпени , самовярващи си елементи, нахални, ***, закононарушители. Радикален бил .... и радиоактивен ше станеш ако трябва свинска тения гадна. ***! отговор Сигнализирай

Така е,не може да се отървеш от вродения си,генетично заложен страх.Явно са прекалили и да те плашат с турците,като си бил малък.Аз така съм и свикнал-появи ли се КараИбрахим,българите да си плюят на петите.Вместо да псуваш,ако беше наблегнал повече на четенето,можеше и да се получи някаква дискусия,но уви. отговор Сигнализирай