Новост: Обезщетения за бавно БГ правосъдие

Към Инспектората на Висшия съдебен съвет ще заработи звено за обезщетяване срещу бавното правосъдие. Това е записано в приети днес от парламента текстове от изменениятя в Закона за съдебната власт.

Разглеждането на жалбите и решенията по тях трябва да стане в шестмесечен срок, а министърът на правосъдието ще определя размера на обезщетенията, които пък ще се осигуряват от държавния бюджет.

Най-сериозният противник на това предложение се оказа депутатът от "Коалиция за България" Любен Корнезов.

"Това е най-спорният текст от закона. Това, което ни се предлага тук, за първи път го правим в България, няма го и в Европа. И сега правим един експеримент, от който не знаем какво ще излезе", коментира той.

Според левия юрист промените нарушават баланса на властите, който е записан в конституцията.

"Какво ни се предлага – инспекторатът да назначава няколко човека, които ще определят размера на обезщетението. И през главата не ми е минавало, че може на инспектората да се дават такива правомощия. Това не е написано в конституцията. Инспекторатът сега става придатък към Министерството на правосъдието", отсече той.

Корнезов оспори и намерението правосъдният министър да определя размера на обезщетението.

"Министърът на правосъдието става съдия", изплака той. Червеният юрист прогнозира, че посоченото звено в Инспектората на ВСС годишно ще бъде затрупано с десетки хиляди искания за обезщетения.

"Защото всеки ще си каже: Я да опитам аз да видя дали мога да взема тези пари", каза той и настоя да се отложи приемането на този текст.

От мнозинството обаче защитиха вносителите и обясниха, че механизмът, който се предлага, е съобразен с правомощията на Инспектората и на министъра на правосъдието.

"Не мога да разбера защо в България сме възприели да работим така – една работа да е сложна, когато тя може да е много проста", заяви Юлиана Колева от ГЕРБ.

Правосъдният министър Диана Ковачева обясни на депутатите, че това е бил един от първите проблеми, с които била ангажирана при поемането на ръководеното от нея министерство.

Тя поясни, че европейските институции са обърнали внимание на страната ни, че бавното съдопроизводство нарушава Европейската конвенция за правата на човека. Срокът, който ни е бил даден да отстраним този проблем, е до средата на годината.

"До август България трябва да намери вътрешен механизъм, по който българските граждани да получават обезщетения, така че да не стигат до съда за правата на човека в Страсбург. Те пак ще може да търсят правата си в Страсбург. Но делото там може да продължи с години. С предложението даваме една по-бърза процедура на гражданите да потърсят правата си", обясни Диана Ковачева и даде пример с Италия, Чехия, Полша, в които съществуват подобни маханизми.

"България няма време, ако не иска да понесе санкции през август. И затова ви предлагам да се обединим около предложението", призова правосъдният министър.

От ДПС и "Синята коалиция" обещаха да подкрепят предложението.

"Нашата позиция е категорична. Тази корекция трябва да бъде приета в този закон", коментира Христо Бисеров от ДПС и обясни, че заложената процедура в закона е легална.

"При гледането на този закон на първо четене аз също имах резерви. Сега предложението, което имаме от комисията, е в по-добър вариант. Което е в интерес на българските граждани и на българската държава. В този вид, в който ни се предлагат текстовете, ние ще ги подкрепим", потвърди позицията и на десните Екатерина Михайлова.

Депутатите набързо отхвърлиха предложението на Любен Корнезов дебатите да бъдат отложени и приеха предложението за звеното за обезщетения.

По-рано в залата беше прието и друго предложение на управляващите за кариерното развите на магистратите – в него е предвидено при приключване на мандата си магистратите, членове на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него, да се връщат на работа в съдебната система на една степен по-висока от тази, която са заемали преди да влязат в съвета.

И по това предложение Любен Корнезов имаше възражения: "Ако член на ВСС има ранг на апелативен съдия, след като му изтече мандатът, ще придобие ранг върховен съдия. Естествено това ще се отрази на заплащането. Има аргументи за и против. Този текст е половинчат", предупреди левият депутат.

"Ще дадем бонус на съдиите, прокурорите, следователи. Но има членове на ВСС, които не са съдии, прокурори и следователи. Ако един член на ВСС е доцент, като напусне, автоматично ли ще стане професор?", попита Корнезов.

"Има и конституционни съдии, защо на тях не дадем един ранг по-висок. Безпринципна е цялата история. Но не може за едни да може, а за други да не може", завърши той.

От ГЕРБ обясниха, че правят подобно предложение за магистратите във Висшия съдебен съвет, защото кариерното им развитие спира през четирите години, в които са членове на съвета.

"През тези години тези магистрати не могат по никакъв начин да подпомогнат своето кариерно развитие. И се получава така, че в момента, в който излизат от ВСС, излизат с кариерен минус, а не с кариерен бонус", обясни Юлиана Колева от ГЕРБ.

Михаил Миков от БСП не се съгласи с мнението на колегата си Корнезов и обясни, че според него този текст дава стабилност на магистратите.