"Разузнаването" мина към Министерския съвет

Парламентът прие на първо четене законопроекта за Държавна агенция "Разузнаване". 83-ма депутати гласуваха “за“, а 22-ма се въздържаха.

Тази седмица в Народното събрание беше внесен пакет от законопроекти, който трябва да регламентира работата на службите – Национална служба за охрана, Националната разузнавателна служба и военното разузнаване. Вчера депутатите приеха на първо четене законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност. Те гласуваха и законопроекта за военното разузнаване.

Темата за националата сигурност предизвика бурни дебати в парламента, който стигнаха до темата кой обича вътрешния министър Цветан Цветнов и дъщерята на лидера на ДСБ Иван Костов.

В приетия днес законопроект да Държавна агенция “Разузнаване“ е регламентирана цялостно разузнавателната дейност в България с изключение на военноразузнавателната, която се предлага да бъде регламентирана с проекта за Закон за военното разузнаване.

Държавна агенция "Разузнаване" става част от системата на изпълнителната власт и отива на подчинение на Министерския съвет. Дадено е определение на понятието "разузнавателна информация", изброени са сферите на дейност на агенцията, в които тя събира такава информация и осъществява разузнавателни операции. Изрично е посочено, че на Държавна агенция "Разузнаване" не се поставят задачи от вътрешнополитически характер.

Предвижда се Министерският съвет да прави предложение до президента за назначаване на генералния директор, на неговите заместници. Регламентирано е сътрудничеството с разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и ЕС.

Предлага се да бъде въведена нова фигура за българското разузнаване - инспекторът. Той ще бъде на пряко подчинение на председателя на агенцията, но ще се назначава от министър-председателя и ще има възможност да докладва на него в случай на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната.

В проекта на закон цялостно е регламентиран статутът на служителите. Посочени са ограничения по отношение на информацията, която може да бъде предоставяна при осъществяване на парламентарния контрол, от който са изключени данни относно организацията, средствата и способите при изпълнение на специалните задачи, осъществени чрез оперативно-разузнавателна дейност, и за служители и лица, които сътрудничат на агенцията.

Заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков посочи, че най-голямото постижение на законопроекта е девоенизирането на разузнаването. Той поясни, че трябва да се обмислят някои текстове, като например дали да се постави задължително изискване председателят и заместниците му да имат 10 годишен професионален стаж в службите или да се остави и лица без стаж в разузнаването да заемат тези постове, предаде БТА.

Венцислав Лаков от "Атака" приветства преминаването на разузнаването на подчинение на министър-председателя. Проблем според "Атака" е, че се ограничават права по законите за достъп до информация и за класифицирана информация. Няма срокове за унищожаване на събраните лични данни, отчете Лаков и добави, че парламентарният контрол трябва да се осъществява на паритетен принцип.