Какво следва - кабинет с неизбежни отстъпки или избори?

Или ще има някаква форма на дясноцентристко правителство с неизбежни отстъпки от страна на партиите – на по-малките към по-големите партньори, или ще се върви към нови избори. Така обобщи политическата ситуация  социологът Боряна Димитрова в "Денят започва" по БНТ. 

По думите й вчерашните преговори между ГЕРБ и РБ са били натоварени с много голямо очакване, тъй като в голяма степен и в обществото, и в избирателите на двете партии се смята, че това може да е основа на едно бъдещо дяснцентристко стабилно правителство.

Димитрова смята, че процесът, който наблюдаваме в момента, е една мъчителна трансформация на преход от предизборна кампания към преговори, които да могат да удовлетворяват по някакъв начин и двете страни и да получат подкрепата и на избирателите на всяка една от партиите. От проведените досега преговори всяка от страните си запазва възможността да има следващо развитие, като най-силен израз в това отношение е вчерашният ден, смята Димитрова.

Според политолога Антоний Тодоров ситуацията е много нестандартна и изисква нестандартно решение. Политиците трябва да си дадат сметка за това. Причината преговорите да се водят толкова открито е резултат от нетърпимостта на публиката към всякакви задкулисни договорки и политиците са принудени, в следствие на всичко станало през последните години, да полагат усилия за по-голяма откритост, смята той.

Тодоров обаче открои и втора страна – това, че партиите нямат опит за публични преговори, и това се вижда в хода на изявленията им. Те дори на моменти не знаят какво точно да кажат в публичните си коментари.

Според анализа му на вчерашната пресконференция след продължилите дълги преговори вчера между ГЕРБ и Реформаторите всяка една от страните се е опитала едновременно да представи достатъчно приемлива за публиката позиция и същевременно да не осуети по-нататъшна възможност за преговори. „Да остави, така да се каже, вратата отворена“, обобщи Тодоров.

Има и трета страна в тези преговори - това, че те са започнали като двустранни преговори от страна на ГЕРБ и всяка една от партиите в парламента. Но възможните двупартийни мнозинства в НС са, от една страна, ГЕРБ и БСП, от друга - ГЕРБ и ДПС, но стана явно, че засега те не могат да се случат. Всички останали мнозинства не могат да бъдат двупартийни, допълни той. Те вече ще са три, а може и четирипартийни.

Но и с останалите партии отново се водят двустранни преговори, а тук може да излезе проблемът как Реформаторският блок, Патриотичният фронт и ГЕРб виждат заедно участието си в едно правителство, допълни той.

За първи път преговорите за съставяне на правителство след проведени парламентарни избори са толкова открити и публични. Около това становище се обединиха и двамата експерти.

Димитрова отбеляза, че до този момент в България не сме имали такъв процес за съставяне на мнозинство и на правителство. При всички досегашни парламенти преговорите са били зад кадър, извън НС, като вътрешни договорки между партиите, каза тя. Но в никакъв случай досега е нямало открит преговорен процес.

Тя открои две линии при водене на преговорите. От една страна, поставяне на позициите – общи моменти и разграничителни линии в бъдещите политики. Другата линия е "стилистиката на преговорите - кой на кого кого хлопва вратите, дали отваря врати, или си запазва вратичка за бъдещето развити и бъдещи преговори“.