Новото правителство – кабинет за ходене по въже над пропастта

България на крачка от спасението. Бойко Борисов е министър-председателят в новото правителство. ГЕРБ взема мандата днес. След двуседмични консултации се очертава най-многобройният кабинет в историята на страната след 10  ноември, отбелязват централните всекидневници.

"Кабинет за ходене по въже над пропастта", коментира "Стандарт". Четирипартийната коалиция - министерски състав на  ГЕРБ, РБ и АБВ, разчитащ на парламентарната подкрепа на Патриотичния фронт, се оказа единственият възможен за излъчване  от разпиляното и претенциозно Народно събрание. Карето ще разполага със 137 депутати, което ще им позволи да не треперят непрекъснато за кворума и нормално да приемат закони. Новият стар премиер ще трябва да впрегне целия си дипломатически такт,  съобразителност и комбинативни умения, за да избегне множеството дебнещи го по пътя препятствия. Клонът на народното търпение,  върху който седят политиците, е почти прекършен и ще бъде проява на мъдрост бъдещите управляващи да не го прережат напълно.

"24 часа" посочва формулата на съгласието - 13:7:1. Реформаторският блок (РБ) получава една трета от министерствата - 6, а ГЕРБ - 11 от общо 18. РБ заема и една от трите вицепремиерски позиции. Едно министерство - на социалните грижи, отива за АБВ. След като получи мандата за съставяне на кабинет днес, започват консултации за подкрепа на програмната декларация на ГЕРБ и РБ от Патриотичния фронт и от АБВ.
"Стандарт" допълва: Ръководството на БСП препоръчва на парламентарната група на левицата да гласува против кабинета при обявяването на състава му в пленарна зала. Това съобщи лидерът на партията Михаил Миков след заседание на Изпълнителното бюро.  ДПС ще бъде категорична опозиция" в парламента и няма да подкрепя правителство, което зависи от Патриотичния фронт. Това  съобщи лидерът на движението Лютви Местан след консултациите при президента.

В анализа на "24 часа" проф. Иван Т. Тодоров представя своята визия за разпределението на министерските постове по важност по скала от 1 до 30 точки. Ако важността на всяко министерство се обозначи с определен брой точки, то общият брой на точките е 226. Ако реформаторите и ГЕРБ биха искали да ги разпределят справедливо - съобразно броя на депутатите си, то  съотношението между точките на министерствата също трябва да е в съотношение 1:4, т.е. реформаторите би следвало да имат министерства с една пета от точките - 45. Според разпределението реформаторите имат четири министерства, което носи 32 точки.  Проф. Тодоров уточнява, че за да се определи важността на министерствата и министър-председателя, по света използват три  критерия - ресурс, който управлява министерството, правомощията да взема съществени решения, промени, които могат да се  реализират. Най-високо се оценява министър-председателят - 30 точки, Министерството на финансите - 20, Министерството на  енергетиката - 17 и Министерството на земеделието и храните -  16.

"Каква е цената на компромиса?", коментира "Труд".  Избирателите на ГЕРБ и на РБ, както и всички граждани имат право да знаят кой какъв компромис е направил. Защото сделката не е обществено валидна, докато хората не бъдат убедени, че няма  тайни клаузи към договора. И дали нотариус не е бил шефът на ЕНП Жозеф Дол. И дали кабинетът няма да зависи от Патриотичния фронт или хората на Николай Бареков, за да бъде изобщо избран. Или от ДПС. И ако се чака да се роди с техните гласове, дали това е просто хазарт или част от тайни договорки.

"Преговори, от които ти иде да се разплачеш", коментира в "Сега" Арман Бабикян - експерт по политически маркетинг и ПР. Някой все ни кара да избираме по-малкото зло и като го направим, винаги стигаме до кризата. БСП са лоши, защото са комунисти. А  дали е така? Ами те са с най-голямото зло - ДПС. Избираме по-малкото зло - ГЕРБ. А дали е така? Ами реформаторите? Този  чист изблик на наивитет. Май са още по-малко зло. Дали? Опитаха се да вземат от моралния кредит на протестиращата улица. Премълчаха си коалиция с министри, на които са били опозиция. На път са да направят кабинет с човек, срещу когото говореха с години. Но хайде да не мислим. Аритметика, за какво ти е  политика - избираме по-малкото зло. А днес се чудим защо се  пукат и късат отвътре, когато се налага да обсъждат политически, а не аритметически въпроси. Време е да излезем от масово  насаждания социален наивитет, който ни добутва до следващата  катастрофа.

"България отчаяно се нуждае от няколко години стабилно управление", казва в интервю за "Труд" археологът проф. Николай  Овчаров. В края на миналата седмица той обвини в "престъпна немарливост" бившите управляващи, заради която разкопките на  Перперикон са завършили при зимни условия. Според Овчаров, ако за културата нещата са долу-горе ясни, за държавата вече е  трудно. Приоритетът се нарича стабилност - оттам трябва да тръгват всички решения. Дано бъдещото правителство бъде подкрепено не само от тези партии, които ще участват в него.  Дано всички разберат, че този език, на който си говореха досега, ни води към пропаст, отбелязва Овчаров.

"Поредният балон за съдебната реформа започна да издиша", коментира "Сега". Европейската комисия очаква от България ясен  план за реформа в съдебната система, като е подчертала, че е важно обединението около този план, в това число и политическо,  да стане реалност до края на декември. Две решения на Конституционния съд (КС) обаче блокират кардинални изменения.  Първото от тях е тълкуване на конституцията от 2003 г. С него на практика бе казано, че само Велико народно събрание може да направи съдебна реформа.  Решението даваше знак, че ако обикновен парламент започне да пипа радикално в съдебната система, то КС ще отмени промените.
После дойде 2005 г., когато Върховният касационен съд поиска от КС ново тълкуване на конституцията по линия на съдебната реформа. Въпросите обаче бяха поставени толкова общо, че новото решение на КС изобщо не отвори вратата за радикална съдебна  реформа. За да се случат промените, е нужен най-вече политически консенсус. Ако всички партии например изпълнят предизборните си обещания, то това не би трябвало да е трудна задача. Лошото е  обаче, че един по един всички започнаха да изпокапват по пътя на съдебната реформа.

"Акционерите на КТБ са погазили закона", коментира в "Стандарт" Стефка Славова, доктор по икономика. Според нея  случващото се с КТБ е толкова банално, колкото и предотвратимо. С информацията от одита, с която сега разполагаме, се вижда, че става дума за две неща - безпрецедентно неспазване на банковите правила и закони, и безпрецедентно несправяне на регулатора (в случая основно БНБ) да установи тези нарушения и да вземе навреме съответните мерки. Дали в действията на КТБ и на БНБ има умисъл, кой какво и кога е знаел, ще се изяснява тепърва. Но като се има предвид месеците забавяне, може и да не се изясни напълно никога. Обикновено в такива случаи изводите са ясни - банката и нейните собственици трябва да бъдат наказани, т. е. банката да бъде оставена да фалира. БНБ обаче трябва да се  вгледа в себе си и да предприеме спешни мерки за по-добър и ефективен надзор. Нужно е реструктуриране, за да бъде той наистина независим и неподатлив на влияния.

EК направи убийствена прогноза за българската икономика, отбелязва "Сега". Спад на инвестициите, бавен икономически  растеж, висок дълг и хронични бюджетни дефицити поне до 2016 г. Това са очакванията за България в есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК), разпространена вчера. За разлика от прогнозата на българското министерство на финансите  за 2% растеж догодина Брюксел очаква реалният БВП да нарасне с едва 0,6%. Според комисията инвестициите през 2015 и 2016 г. ще намаляват заради времеви вакуум в усвояването на еврофондовете при старта на новия програмен период и продължаващата несигурност в страната ни. Ако не се вземат мерки, и през 2015, и през 2016 г. дефицитът по държавния бюджет ще надхвърля позволените 3% от БВП. За пореден път прогнозата на ЕК рисува перспективите пред икономиката в по-мрачни тонове от финансовото министерство.

"Земеделие на сиво", коментира "Дума". Данни, изнесени вчера, отново хвърлиха светлина върху проблем, не само известен  отдавна, а старателно "отглеждан" у нас години наред - огромния дял на сивия сектор в земеделието. Почти половината от заетите в земеделието – 42 на сто, се трудят на тъмно. Излиза, че по този показател земеделието може да се мери например с такава голяма  черна дупка като контрабандата на цигари. 200 хиляди са самоосигуряващите се в страната за миналата година. От тях 16,9% са земеделски производители. Ако надникнем в данните само за регистрираните като земеделски производители, които имат право на субсидии, ще разберем, че едва половината си плащат осигуровките. За миналата година от 74 хиляди души са се осигурявали 33 хиляди. Това означава, че останалите нямат никакви осигурителни права. Те не могат да ползват "безплатните" здравни услуги. Вероятно част от тези земеделци няма да могат  да се пенсионират. И тогава ще трябва до края на живота си да разчитат единствено на собствените си сили и на капризите на времето.