Украйна и Русия подготвят почвата за кулминацията на битката за Донбас

Тази есен, докато Русия засилваше кампанията си от удари срещу критичната инфраструктура и икономиката на Украйна, напомняща по своя мащаб на "тотална война“, а отношенията между Киев и Вашингтон достигнаха най-ниската си точка, ежедневните сражения по протежение на обширния фронт в Украйна останаха на заден план в информационното пространство.

Въпреки намаленото внимание от страна на международните медии, което често създава погрешното впечатление, че и двете страни са изпаднали в безизходица, боевете на изтощение в Източна Украйна остават също толкова интензивни и жестоки, каквито са били винаги. И двете страни се стремят да си осигурят категорично предимство с настъпването на зимата.

Ако разглеждаме ситуацията единствено през призмата на завзетите и изгубените територии, 2026 г. се оказа година на относителен успех за Киев на фронтовата линия.

Руските териториални придобивки на практика са в застой, въпреки постоянните и тежки загуби на жива сила, докато украинските сили успяха да проведат две успешни контранастъпателни операции, всяка от които е от стратегическо значение.

Макар че други части от фронтовата линия до голяма степен се стабилизираха, основната цел на Русия остава превземането на останалата част от Донецка област.

Бавно, но сигурно, руските сили се приближиха до прага на последните останали украински градове в региона, като на практика унищожиха и малкото, което бе останало от нормалния граждански живот в района, пише Kyiv independent.

Междувременно украинските отбранителни сили, реорганизирани под нова командна структура, се стремят да създадат условия, чрез които да изтощят и спрат всякаква настъпателна мощ, която Русия би могла да мобилизира.

В момент, когато администрацията на Тръмп засилва натиска върху Киев, а Москва остава непреклонна в искането си Украйна да предаде останалата част от Донецка област като абсолютен минимум за започване на преговори за прекратяване на огъня стратегическата и политическа тежест на това постепенно свиващо се и все по-разрушено парче земя остава толкова голяма, колкото винаги е била.

Командване и управление

След началото на пълномащабното нахлуване, гръбнакът на украинската отбрана в Донецка област е така нареченият "пояс от крепости“, състоящ се от четири индустриални града, разположени по линията от север на юг: Славянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка.

Вече около година всички тези градове попадат в обсега на руските FPV дронове (дронове с предаване на видео в реално време).

През 2026 г. обаче постепенното настъпление на противника на терен, съчетано с технологични подобрения, увеличили обсега на тези дронове, значително затрудниха украинската логистика в целия район и принудиха много от останалите там цивилни жители да напуснат домовете си.

След реформата на армейските корпуси в украинската армия, проведена миналата година, подстъпите към този "пояс от крепости“ се отбраняват от два армейски корпуса - 11-и и 19-и.

През май и юни, докато Украйна се намираше в подем вследствие на поредица от положителни събития във войната, руските сили навлязоха и овладяха голяма част от Костянтиновка, прилагайки тактика на масово проникване, подкрепена от интензивни удари с дронове, артилерия и планиращи бомби – същият подход, който бе използван за превземането на Покровск миналата година.

Едновременно с фронталните си атаки, руските сили се опитаха да осъществят двойно обкръжаване на укрепения пояс, като два големи „клещовидни“ маньовъра настъпваха съответно северно и южно от него.

В северното направление, насочено към освободения град Лиман, се проведе известната украинска операция „Вивалди“ – поредица от бавни, но находчиви контраатаки, изпълнени от 3-ти армейски корпус на Украйна под командването на Андрий Билецки.

На южния фланг Русия вече повече от година упражнява огромен настъпателен натиск върху миньорския град Добропилия.

След масово проникване на руски войници през август 2025 г., напреднали до 20 километра дълбоко зад украинските линии, Киев прехвърли в района 1-ви корпус "Азов“ на Националната гвардия - под командването на Денис Прокопенко, командир на гарнизона в Мариупол, който остава там и до днес.

След години на ожесточени боеве по цялата фронтова линия, отбраната на който и да е участък често е толкова силна, колкото е най-слабото ѝ звено.

Тъй като руските сили се научиха агресивно да атакуват потенциалните слаби места в пренапрегнатата украинска отбрана, повишаването на боеспособността на редовите украински бригади се оказа също толкова важно, колкото и разполагането на елитни части.

Докато 1-ви и 3-ти корпус успяха да съсредоточат своите подразделения в единен сектор и да водят бойните действия като сплотено формирование, други корпуси - като 11-ти и 19-ти - изпитваха сериозни затруднения, тъй като командваха разнородни съединения от изтощени и неопитни бригади, без да разполагат с допълнителни ресурси или придадени части.

За да коригира това, през август под ръководството на новия главнокомандващ Михайло Драпатий Киев взе решение да раздели отбраната на Донбас между две новосъздадени оперативни групи, формирани от Билецки и Прокопенко на базата на личния състав от съответните им корпуси.

Нови предизвикателства

Операция "Вивалди“ вече беше в разгара си, когато на Андрий Билецки беше поверено командването на отбраната на крепостния пояс.

Неговият 3-ти корпус вероятно е най-добрият пример за успех в реформата на корпусите в Украйна, тъй като успя да издигне други механизирани бригади до елитни стандарти на подготовка и командване и това въпреки критичния недостиг на личен състав.

Сега пред генерала стои предизвикателството да постигне нещо подобно и с бригадите от 11-ти и 19-ти корпус, някои от които водят интензивни боеве в своя сектор в продължение на години, без да бъдат ротирани.

През есента руските опити за настъпление и разузнаване чрез проникване през хълмистия терен, разположен непосредствено източно от пояса от укрепени пунктове, затънаха. Същевременно Костантиновка, за която изглеждаше, че вероятно ще падне още до края на лятото – все още устоява.

Бригадите, сражаващи се в този район, са изправени пред изключително тежка задача: те трябва да противодействат на ежедневни руски опити за проникване, да оперират в "зона на унищожение“, която с времето става все по-дълбока и смъртоносна, и да се справят с критично оредяли, ако не и напълно изчерпани - редици на пехотата.

Това обаче не са нови проблеми. С течение на времето, макар и при ограничени ресурси, бригадите успяха да се адаптират.

Логистичното осигуряване на пехотните позиции в този район се осъществява изцяло чрез тежки дронове, а навлизането на безпилотни наземни машини изигра ключова роля за поддържане на снабдяването на украинските екипи, опериращи с дронове.

Що се отнася до самата Костантиновка, трудностите, с които Украйна се сблъскваше през последната година при отбраната на градове от руски диверсионни групи, тук са преодолени, благодарение на непоколебимия героизъм на украинските пехотинци, които все още държат града.

Безкраен щурм

Именно в югозападния фланг на укрепения пояс, около град Добропилия, продължава най-интензивното руско настъпление.

За разлика от северната част на Донецка област, където река Северски Донец служи като естествена отбранителна бариера, напредването в района на Добропилия би осигурило на руските сили пряк достъп до тила на укрепения пояс.

Според Прокопенко, в района на Добропилия Русия има числено превъзходство в жива сила от шест към едно, като е разгърнала и една трета от елитното си подразделение за дронове "Рубикон“ около 400 екипа в този тесен сектор.

През последната година миньорският град Добропилия служи като база за голяма част от дейността на 1-ви корпус, включително за много от екипите за управление на дронове, които спират руските сили, приближаващи покрайнините на града.

Това удобство обаче превърна Добропилия и в конкретна мишена за руски планиращи авиобомби. Те се изстрелват на групи по три или четири безразборно, но всяко попадение в сграда крие реална опасност да погребе под отломките някой украински екип за работа с дронове.

На терен, макар че един мащабен и добре координиран опит за механизирано настъпление през лятото се провали, руските сили, разчитайки на огромното си числено превъзходство, постепенно насищат района около Добропилия с малки инфилтрационни групи.

Този процес се ускори през есента, а през последните месеци се появиха още видеоклипове, показващи руски войници, които издигат знамена в града; те обаче често биват бързо ликвидирани, така че тези кадри не са сигурно доказателство за териториален контрол.

Този нюанс обаче явно не е достигнал до Москва, тъй като през октомври руското министерство на отбраната обяви, че градът вече е напълно превзет – твърдение, което Киев незабавно опроверга.

Във видеоклип, разпространен на 21 октомври от корпус "Азов“, се посочва, че все по-абсурдните твърдения на Русия за превземането на Добропилие са пряк резултат от културата на лъжи, царяща във висшето руско командване - същата онази култура, която допринесе за успеха на операция "Вивалди“, проведена от Трети корпус.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.