Скептично, НС прие Стратегията за висшето образование

Парламентът прие Стратегията за развитието на висшето образование с подкрепата на всички партии, но със скептични изказвания за това дали ще има резултат от нея.

Стратегията предвижда модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда. Финансирането по нея е предвидено да дойде от държавния бюджет и от европейските структурни и инвестиционни фондове. Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми.

Приоритет в нея са усъвършенствани системи за контрол и за отпускане на стипендии, диференциран подход за финансиране на университетите според успехите и реализацията на завършилите, целево финансиране на стратегически за страната направления, използване на прогнози на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда, по които да се планира приемът, както и ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършващите студенти.

Според Станислав Станилов от "Атака" това е поредният тривиален документ, който от Европейският съюз иска да направим, но няма да промени нищо. Като пример той посочи, че десетилетието на ромското включване, което е струвало 1 милиард лева, също е било прието на хартия, но резултати от него няма.

"Тези дечица, които получават награди, не остават да учат у нас", каза той и добави, че това е един кръвен данък, който неолиберализмът взимал от българите.

Димитър Байрактаров от ПФ посочи от своя страна, че част от науката обслужва тежки корпоративни интереси, и то не български.

"Стоим и гледаме, а не трябва да си затваряме очите пред този изключително опасен процес на изтичане на потенциал от българската държава. Не е далеч моментът, в който ще изпитваме глад за кадри в страната“, предупреди той.

По думите му стратегията за висшето образование има много пропуски и не е много обективно това основание, че ние трябва да я подкрепим безусловно, за да усвояваме европейски средства.

Според него трябва да се засегне моментът, че на първо място е нарушена връзката между бизнеса и висшистите учебни заведения.

Димитър Байрактаров посочи още, че според проучвания 24% от висшистите не работят, 7% имат собствен бизнес и 42% не работят по специалността си.

Методи Андреев от ГЕРБ също коментира, че „имаме традиция да създаваме безработни висшисти“. Според него в Университета по библиотекознание и информационни технологии имало много повече програми, които се изпълнявали, спрямо Университета за архитектура, строителство и геодезия и Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Финансиранетото на някои висше учебни заведения е извадено пред скоба", смята той и попита защо тази година същият университет имал 20% ръст в бюджета си. По думите му също така трябвало да се стимулира с бонуси работата на академичните кадри, а влизането в университет да е трудно, а не излизането, както в момента.

Вили Лилков от Реформаторския блок разкритикува факта, че в стратегията не е включен спортът.

Дора Янкова от БСП пък отбеляза, че в документа има повече количествени измерители, отколкото качествени. За пример посочи, че до 2020 г. трябва да бъде увеличен делът на хората, завършили висше образование, но не се уточнява какво ще учат и какво ще бъде нивото на техните знания.