Задкулисието днес е по-голямо, смята Орешарски

За съжаление днес виждаме по-голямо задкулисие. Това бе термин, използван политически, обяви бившият премиер Пламен Орешарски в специално интервю пред БНТ.

"Тези, които въведоха термина задкулисие, сега го практикуват в по-голяма степен. Ставаме свидетели как едни партии говорят едно, а на другия ден правят друго, все едно през нощта се е случило нещо“, подчерта Орешарски.

Според него по ирония на съдбата непримиримите критици на Тройната коалиция са били принудени да правят четворна, при това с министри от Тройната коалиция. "Но политиката е изкуство на компромиса“, подчерта бившият премиер.

По думите му, новият дълг, който бе гласуван наскоро от парламента, е презастраховка и е прекалено голям. "И по-малка сума би свършила работа“, категоричен бе Орешарски, който призова критиците за последователност. „Тогавашните критици би трябвало днес да протистират още по-силно срещу тези 16 млрд, както срещу 1 млрд. по мое време. Но сега те мълчат!“, посочи финансистът и продължи:

"Дълг се рефинансира с дълг, това е утвърдена практика. Въпросът е в размерите. Сумата е прекалена застраховка, доста щедро парламента подписа чек на правителството, без да се вгледа в сумата“, посочи Орешарски и попита защо финансовият министър много бързо се е съгласил, че 2 млрд не са му много потребни. Ако беше се вгледал повече в цифрите, можеше още да намали“, смята бившият премиер.

Той изрази мнение, че България се връща към период на почти стагнация, защото планираният „0,8% ръст на икономиката, за нас е практически губещ”.

Орешарски коментира и кризата с КТБ като отбеляза, че е бил изненадан от резултатите на одита, защото външно банката се е развивала добре, но явно се е оказало, че кредитният й портфейл е бил лош. По думите му политическите партии са „максимализирали загубите за обществото” в случая, като е станало „всичко най-лошо, което е можело да стане“.

Бившият премиер посочи, че според данните КТБ е била в разцвета си през 2012-2013 година, въпреки икономическата криза. „Това поставя много въпроси към сегашните критикуващи и управляващи“, допълни той.

Пламен Орешарски призна, че в края на своя мандат е виждал нарастващо напрежение между БСП и ДПС, а разочарованието от евроизборите е задълбочило проблемите. "След изборите беше все по-трудно да се прокарват каквито и да било реформи", призна финансистът.

"Въпросът „Кой“ беше основен в мандата. Това назначение беше политическо решение, бях скептичен, но го приех отново като компромис“, посочи Орешарски и отново отчете, че решението за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е било на двете управляващи партии.

По енергийната тема Пламен Орешарски отбеляза, че седми блок на АЕЦ „Козлодуй” е добър проект за България и той не бива да се противопоставя на АЕЦ „Белене”, защото в дългосрочен план има място и за двата проекта.

Относно обещаните от оглавяваното от него правителство 250 хил. нови работни места, той припомни, че за 1 година са били разкрити близо 50 000. "Ако бяхме продължили мандата, сигурно щяхме да доближим цифрата за четири години. Аз много разчитах, че икономическото развитие ще се ускори, до май месец миналата година всички индикатори растяха, но политическата нестабилност от юни обърна тенденцията”, заяви Орешарски.