Балканите се стягат за нова бежанска вълна, готвят военно-полицейски екипи

Очертаващият се провал на преговорите между Анкара и ЕС за премахване на визовия режим за турски граждани накара балканските държави да започнат спешно да взимат мерки за посрещане и спиране на нова мигрантска вълна към Европа, пише в. "Сега".

Всички държави по т.нар. Балкански маршрут започнаха да засилват граничния контрол, да създават съвместни военно-полицейски екипи и да вдигат огради по границите с държавите по пътя на мигрантите. България има готовност да затвори границата с Турция, ако властите в Анкара решат да пуснат мигрантите към Европа. Това ще стане с изпращане на полиция, военни и жандармерия, които да предотвратят нелегалното влизане през зелена граница. Така евентуален поток от кандидат-бежанци ще се насочи към ГКПП-та, за което отдавна настояват българските власти. Подобен сценарий вече беше разигран в нощта на опита за преврат в Турция на 15 юли т.г.

В същото време данните на МВР показват, че ситуацията с мигрантския натиск у нас е на път да ескалира в средата на септември. Мигрантските центрове, които са към МВР, вече са препълнени, бежанските лагери към Държавната агенция за бежанците имат капацитет да поемат още около 1100 души. Последните действия на управляващите показват, че прогнозите за най-лошия сценарий - пускане на мигрантите от Турция, се очаква от тях, ако не се стигне до разбирателство между Анкара и Брюксел. Премиерът Борисов на няколко пъти предупреди, че ако двете страни не се разберат, България ще пострада най-тежко като страна от първата линия. Затова той настоя всички държави от ЕС да положат солидарно усилия за изпълнение на постигнатите договорености с Турция. Едно от тях е отпадането на визите, където обаче различията продължават.

"Противоречията между ЕС и Турция във връзка с искането за промени в турския закон за борба с тероризма няма да предизвикат отпадане на споразумението за визовия режим", заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц след преговори в Анкара с премиера Бинали Йълдъръм. Промени в антитерористичното законодателство са едно от условията, които Анкара трябва да изпълни, за да отговори на изискванията на ЕС за отпадане на визите за турски граждани. Анкара настоява, че не може да промени законите за борба с тероризма, докато води активна борба с терористични организации.

"В момента Турция и ЕС по определени причини не могат да се придвижат напред по въпроса за отмяна на визите, но това не значи, че целият процес ще се провали. Турция не прави крачки по посока на промяна на антитерористичното законодателство, затова няма и напредък по въпроса за визите", подчерта Шулц.

Какво обаче ще бъде решението на Брюксел, ще стане ясно на срещата на държавните и правителствени ръководители на страните - членки на Европейския съвет, в Братислава на 16 септември.

Именно неяснотата около решението и позицията на Австрия и страните от Вишеградската четворка, които искат спиране на преговорите с Турция, е причината Балканите да започнат да се стягат за нова мигранска вълна. "Ако се стигне до повторение на масовата бежанска вълна от миналата година, Словения ще бъде принудена да въведе "крайни мерки" с цел спиране на нежеланите мигранти".

Това предупреждение отправи словенският министър на вътрешните работи Весна Жнидар по време на правителствено заседание в Любляна.

"В момента нещата изглеждат спокойни, но това е само на пръв поглед - има само привидно затишие", подчерта министърът. Жнидар съобщи, че новият закон за чужденци, предвиждащ бърза процедура за връщане на нелегалните мигранти, е в крайна фаза на подготовка.

Словенският вътрешен министър разкри, че военните и полицейските части са увеличили контрола и наблюдението на границата с Хърватия и че телената ограда, която бе издигната миналата година, ще остане и в бъдеще.

В същото време в съседна Хърватия "тихомълком се извършва подготовка за евентуална нова бежанска вълна", съобщават местните медии. От Министерството на отбраната в Загреб вече са изпратили призовки до всички резервисти от област Славония, която граничи със Сърбия. По този начин министерството иска да разбере на какъв състав може да разчита