За какво отиват субсидиите? За лукса на партийни функционери

Законодателството не предвижда изчерпателен списък на разходите и партиите имат широка свобода да правят разходи от своите доходи, както намерят за добре, смята бившият шеф на Сметната палата проф. Валери Димитров. Партиите водят отчетност по стандартите за малките и средни предприятия, а тя е напълно неразбираем за желаещите да се информират, коментира той пред БНР.

Според него дебатът за партийните субсидии е непродуктивен и се води в омагьосан кръг.

"Самата отчетна форма замъглява и маскира нещата по крайно неприятен начин", подчерта Димитров.

Той смята, че проблемът е по-скоро в липсата на публична отчетност на разходите на партиите.

Без аналитична разбивка на разходите обществото не знае за какво конкретно партиите изразходват своите средства.

"Партиите не са подчинени на Закона за обществените поръчки и имат огромната свобода да харчат своите субсидии, без тази свобода да е съпроводена с публична отчетност и аналитичност на разходите", заяви Димитров.

По думите му е необходимо да се въведе персонализирана и конкретизирана форма на отчетност за всеки разход над определен размер.

Валери Димитров обърна внимание на графата "присъщи на дейността на партиите разходи", като каза, че всичко може да бъде сложено в тази графа.

Без конкретни промени в Закона за политическите партии този проблем не може да бъде решен, сегашният закон не позволява подобна отчетност, смята проф. Валери Димитров.

Той изрази песимизъм, че нещо в тази насока ще се промени.

"Всички разходи, свързани с политическия процес, са в повече или по-малка степен легитимни. Въпросът е дали под тези разходи не се прикриват други – разходи за луксозен живот на определени партийни функционери, или разходи, които нямат нищо общо с политическите цели на една партия", предупреди той.

"Системните партии не могат да бъдат оставени без субсидии, защото това ще ги направи заложници на косвени политически играчи, които ще използват партиите като марионетки", допълни проф. Валери Димитров.