Историк: Прекият избор дава на държавния глава легитимност

Преди балотажа на 1 ноември, когато правим финален избор на седмия президент на България, историкът проф. Милко Палангурски коментира пред "България сутрин" смисъла и значението на президентската институция в парламентарната република.

Според него прекият избор дава на държавния глава обществена легитимност и влияние, но правомощията му остават ограничени.

Президентската институция у нас през годините

Президентската институция в България има различни форми след премахването на монархията през 1946 г.

В периода на социализма Тодор Живков, който оглавява държавата като председател на Държавния съвет, е възприеман в международната дипломация като президент на България, посочи историкът.

По думите на проф. Палангурски - Живков е разполагал с повече правомощия спрямо българския монарх.

С Конституцията от 1991 г. е уредена съвременната президентска институция. Историкът обясни, че при създаването ѝ е направен опит влиянието на държавния глава да бъде ограничено.

Прекият избор дава легитимност на президента

Прекият вот осигурява на президента определени права, правомощия и обществено влияние. Според проф. Палангурски високият рейтинг на държавния глава се дължи именно на факта, че той е пряко избран от гражданите.

Една от причините за ограничените президентски правомощия историкът вижда в отношенията между първия демократично избран президент Желю Желев и парламентарното мнозинство по време на мандата му.

По думите му мнозинството е направило всичко възможно да ограничи държавния глава, а впоследствие е станало ясно, че при изграждането на институцията правомощията му са били намалени прекомерно.

"Ние сме балканско общество, не е лошо да има две институции, излъчени от обществото - Народното събрание и президентът", подчерта историкът пред Bulgaria ON AIR.

По отношение на евентуална кардинална промяна в управленския модел, проф. Палангурски коментира, че не се очаква свикване на Велико народно събрание и промяна на основната структура на управление в България.

България и отношенията с НАТО

Историкът коментира и международната ополитическа ситуация.

"През 2021 г. декември на България ѝ беше поставен ултиматум от Путин, че трябва да напусне НАТО. България не е получавала такъм ултиматум от 1941 г.", посочи той и добави, че вероятността страната ни да напусне НАТО е над 60%.

Историкът постави въпроса и за идеята на премиера Румен Радев да бъде въведен един учебник по предмет за основните дисциплини - български език и литература, история и цивилизации, както и география и икономика.

Образование и един учебник по основните предмети

Идеята за въвеждане на един учебник по основните предмети предизвика критики от историка, който направи паралел между подобни ограничения в образованието и действията на тоталитарните режими на Хитлер и Сталин.

Проф. Палангурски заяви, че първите действия на Сталин и Хитлер са били свързани със забрана на учебници. Той използва историческия пример, за да изрази опасенията си от ограничаването на разнообразието в образованието.

Според него изборът именно на тези учебни дисциплини не е случаен, тъй като те са пряко свързани с гражданското образование и формирането на обществените възгледи.

"Литературата от 300 години формира човешкото съзнание. Дискусия няма да има, няма да има дебат. Трудно ще се направи дебат, познавам хората", предупреди проф. Палангурски.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.