Две Десислави ни делят, две... ни събират! 2017-а – Избор(на) година

В края на всяка година идва време за равносметка. Казват, че това е една от причините най-много самоубийства да стават около Коледа. Покрай личните размисли за това какво се случи през изминалите 12 месеца обаче, е добре да си правим и обществена равносметка и да преценим дали не вървим към ръба. А като че ли през последните години бягаме от нея.

2017-а направихме няколко крачки напред. В началото на декември стана ясно, че две кредитни агенции повишават рейтинга на страната ни. Безспорно доказателство, че движение напред има – основно в икономиката и бизнеса.

Независимо от вродения ни песимизъм, дори социологическите изследвания показват, че настроенията се подобряват. Според проучване на Галъп, съобщено на 8 декември, песимизмът по отношение на икономиката намалява. Заплатите бележат ръст, според НСИ. Ясно е, че няма с две крачки да догоним така бленувания западен стандарт, но поне сме тръгнали натам.

През последните 12 месеца обаче се върнахме 20 години назад в поведението си като общество. Делим се на русофили и русофоби. Ако не сме с ГЕРБ, то значи сме с БСП и обратното. Ако не си с нас, си против нас. Средно положение няма. Вече дори две Десислави ни делят.

Дали общественото напрежение е резултат от политическите стълкновения или на жълтите павета умело се заиграват с крайните настроения – обществените антрополози и психолози трябва да кажат.

През 2017 година обаче всички избори водят до конфронтация, която не затихва и след изборния ден. Напротив – засилва се.

През 2017 година на "Дондуков" 2 влезе нов президент. Румен Радев изгря на политическия небосклон през 2016 година, но 2017 беше първата му година на доказване. Още първите дни на мандата му поставиха пред него избор – на служебно правителство. Успехът на това начинание на Радев е спорен. От една страна бившият служебен премиер Огнян Герджиков е консенсусна фигура. В първите дни на оповестяването изглеждаше, че това е знак на примирие. Герджиков предизвика положителна реакция у всички. В интерес на истината гласове против него се чуха главно от "Позитано" 20, макар и не много силно.

Още в първия час на влизането му в Министерския съвет той направи избор да влезе в противопоставянето с избора си да обяви ревизия на управлението на втория кабинет на Бойко Борисов. Нарушения бяха открити основно у коалиционните партньори на ГЕРБ от Реформаторския блок. Под ударите на въпросната ревизия попаднаха главно военното и здравното министерство. Случайно или не? Защото трябва да припомним, че Румен Радев имаше остър конфликт с бившия военен министър в кабинета на "Борисов" 2 Николай Ненчев, и искрите между бившия титуляр на здравното Петър Москов и служебния му наследник.

Точно в армията обаче служебното правителство настъпи мина като финализира процедурата за закупуване на нов изтребител. Изборът на "Грипен" предизвика тежък скандал между президентството и ГЕРБ. Стигна се до намеци на Бойко Борисов, че изобщо ще прекратим превъоръжаването на Военновъздушните сили. Очаквано държавният глава реагира остро.

Целият казус завърши в парламента, където народните представители взеха решение да започнат процедурата частично наново. Така армията ни ще има нови изтребители, но друг път. Въпреки че всички са съгласни, че необходимост от такива има. Консенсус, така да се каже.

И все пак служебното правителство на Герджиков изпълни основните си функции – организира избори. Предизборната кампания протече в типичния за последните години стил – силна междуличностна конфронтация и почти нулева на политическа тематика. За финал – две дела. Едно на Бойко Борисов срещу Корнелия Нинова и едно на Нинова срещу Борисов. Някъде между тях и Елена Йончева вкара в съдебната зала премиера.

На 26 март вечерта стана ясно – победителят е ГЕРБ. Още същата нощ беше обявено – широка коалиция няма да има. Така почти веднага след края на изборния ден се очерта и възможното управление – ГЕРБ и Обединените патриоти. В първите дни изглеждаше, че след пика на противопоставянето утрото след вота ще се окаже по-мъдро от вечерта.

Бойко Борисов предложи на Корния Нинова председателското място. Тя отказа, но обяви – БСП ще търси съгласие с управляващите по национално значими теми, най-вече – европредседателството. Само дни по-късно обаче бе даден стартът на една поредица – за съжаление, не от въпроси с постигнато съгласие. А от поредица скандали.

Започна се с чантите на Лиляна Павлова, премина се през НДК. Един директор бе освободен, върнат, пак освободен. Мирослав Боршош от всеобщ любимец стана обвиняем. Лиляна Павлова от регионален министър стана министър на европейското председателство.

ГЕРБ не останаха длъжни и атакуваха Корнелия Нинова за миналото й и приватизацията на "Техноимпекс”. Скандалите си гърмяха, отговорите и по двата останаха малко.

Слуховете, че "ще търсим консенсус за председателството" се оказаха силно преувеличени. Започна се с темата – предлагали ли са от ГЕРБ коалиция на БСП и искали ли са Деница Златева, която е част от ръководството на Позитано, да остане вицепремиер и в кабинета "Борисов" 3.

"Получих обаждане от Бойко Борисов и той ми предложи Деница Златева да остане в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти", заяви Нинова от парламентарната трибуна. Темата не заглъхна и управляващите се ядосаха.

"Не помниш ли колко пъти идваше при Бойко Борисов в централата на ГЕРБ на НДК зад гърба на Корнелия Нинова", попита правителственият говорител Севдалина Арнаудова Златева.

Кой кого е канил и защо е отказал – напълно ясно не стана. Не стана ясно и какво отношение към реалната политика на председателството има този спор.

И докато "НДКгейт" и "Широка-коалиция-гейт" заглъхваха, в местната власт загърмяха скандали. Започна се с Хасково. ГЕРБ свалиха доверието се от Добри Беливанов, БСП обявиха, че депутатът от ГЕРБ Делян Добрев кадрува в общината. Скандалът се разрастна толкова, че Добрев депозира оставката си като депутат. Мнозинството драматично обяви: "Не даваме Делян" и отхвърли желанието му да си тръгне.

Червените видяха златен шанс в атаката по местните управници на ГЕРБ, втори голям удар обаче не постигнаха. А най-голямата партия бързо отговори. И вдигна "Крумгейт" в Батак. Там се оказа, че Петър Паунов – дългогодишният градоначалник, е дал обществени поръчки на сина си Крум. Това обаче е станало преди влизането в сила на Закона за конфликт на интереси и така той не подлежи на санкции.

А в парламента нещата никак не вървяха по-лесно. Конфронтацията достигна нови нива. Ако през 1997 година говорехме за конфронтация на база двуполюсен модел, сега конфликтите са двойни. Един тежък между ГЕРБ и БСП и един между ДПС и Обединените патриоти.

Ако разгледаме оста между десни и леви, то можем да откроим няколко емблематични момента. Единият със сигурност е оставката на Димитър Главчев като председател на парламента. За втори път в най-новата ни история пръв сред равни сам напуска поста. В случая след напълно безпрецедентна ситуация – две депозирани искания на неговата оставка в рамките на 6 месеца. Едното в резултат на изгонването на Нинова от пленарната зала.

Антон Тодоров напусна депутатската банка, след като намекна на колегата Виктор Николаев, че ако не задава правилните въпроси: "Столчето му може да остане празно".

Неособено известният Живко Тодоров също си тръгна от парламента след минути слава. И то с това, че изнудвал бизнесмен за суджук от името на Бойко Борисов.

Вляво обаче водите не останаха спокойни. Манол Генов се сдоби с обвинения за купуване на гласове. Това даде повод на ГЕРБ неколкократно да призоват той да си тръгне – засега напълно безрезултатно.

Депутатът от гражданската квота Иво Христов пък тръгна бодро по стъпките на Антон Тодоров като обяви 80% от българите за дебилни и допълни, че не могат да се подпишат. Той обаче не последва примера на Тодоров и не подаде оставка.

А извън това двете партии влязоха в грозни сблъсъци. Петъчният ден бе използван не толкова за парламентарен контрол, колкото за крайни декларации и от двете страни. Обидите бяха най-честото оръжие, аргументите почти ги нямаше.

Патриоти и ДПС също затанцуваха мъртвешки танц. Под ударите на движението попадна най-вече Валери Симеонов. Оставката му вече е искана толкова пъти от Мустафа Карадайъ, че най-вероятно и парламентарните стенографи са загубили бройката им.

Самите Обединени патриоти застанаха плътно зад един от тримата си лидери. Така стигнаха до границата и дори я преминаха.

"Моето предупреждение е да внимават какво говорят и да не се пречкат в краката ни, защото тези ДПС-ски тахтаби, които щъкат нагоре – надолу, много миришат и може да ги смачкаме", заяви Валентин Касабов. Последва искане за оставката му от БСП и ДПС.

"Извинявайте колеги, но в тези думи има неприкрита заплаха. Заплаха, която включва насилие. Заплаха на чисто органично ниво. Обръщението не е към хора, а към дървеници", заяви Антон Кутев. Касабов остана депутат, но оттогава не прекалява с изказванията си. А напрежението не спадна. По нито една от двете оси. И това да се случи няма, дори и през 2018 година.

С тези няколко случая не можем да обобщим всички скандали за изминалите 12 месеца. Защото през 2017 година 44-тото Народно събрание избра политика да няма. Обществото избра да се храни със скандали. Не за политики, а за маса. Грозни, вредни.

Спомнете си последните 4 спора за бъдещето, за политическите виждания. Ако успеете – браво. Аз не мога. Обществено живеем от гейт до гейт. Без разговор за бъдещето или формиране на национален приоритет.

И на края на 2017 може би е време да помислим – натам ли трябва да вървим. Защото твърде вероятно този път води към общественото дъно. Да се надяваме поне икономиката да продължи да дърпа.