През 2017-та: Забогатяваме, но се усеща политическо напрежение

Декемврийското изследване на "АФИС" потвърди два контрастни тренда - броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства, но в същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново.

Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., през декември този дял спада двойно – на 10%.

Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните, при служителите и, колкото и неочаквано да звучи, при хората, гласували за ГЕРБ и ОП на последните парламентарни избори.

Наблюдаващото се в последните две години увеличение на поръчките в индустрията, заедно с емиграцията, отслабват финансовия натиск върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от домакинствата (за разлика от обичайните в годините на кризата около 28%). По-редки стават случаите на съкращаване на работното време. Запазва се обаче дисбалансът в правата им като работници и потребители. Седем години след дъното на кризата, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, отколкото през 2010 г. Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).

Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването. В личен план обаче, расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем. Това показва, че плодовете на растежа не се разпределят равномерно.

От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в повишено доверие към политическата надстройка.

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.

Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. Това се обяснява не толкова с представата за наличие на алтернативна политика и неин носител, колкото със заразителния ефект на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по конкретно от ГЕРБ по повод на корупционните разкрития и темата за приватизацията по време на прехода.

След кратковременно следизборно освежаване, рейтингът на основните институции отново се ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало  определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.

И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна.

Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях.  При това се наблюдава асиметрия. Сред последователите на Патриотите се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

Проучването е осъществено в периода 5-11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.