За година управление: Радев подгони Петър Стоянов по доверие

Президентът Румен Радев завършва първата си година управление с доверие от около 60% и недоверие под 30%. Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам.

Това обявиха от "Галъп", които обобщават данни за доверието в президентите от 1992 година насам.

Те са изследвали и нагласите спрямо сегашния държавен глава в края на първата година от мандата му. Проучването е правено от 30 ноември до 7 декември сред 1000 души от цялата страна.

Резултатите от него показват, че президентската институция е приключила годината с 56% доверие и 29% недоверие. Данните показват, че президентът Румен Радев е най-популярната политическа фигура в страната, обобщават от "Галъп".

Сравнително високо доверие има и вицепрезидента Илияна Йотова.

Анализът на тенденциите от началото на 90-те години до днес показа, че най-неблагоприятна е била началната картина на доверие в мандата на президента Росен Плевнелиев. Най-високи пък били стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов, които са в контраст на тревожното масово съзнание по време на кризисните 1996 – 1997 година.

От "Галъп" обобщават, че президентите Желев и Стоянов започваха манданите си с по-високи нива на доверие, но с постоянен спад. Първият мандат на президента Първанов пък започнал с доверие от около 50%.

"Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат "Първанов" пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад", анализират данните социолозите.

На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

От "Галъп" правят уговорката, че автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход. Например, началото на мандата "Стоянов" е било във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение.

Социолозите сравняват и доверието в самата институция и анализират, че ниските нива на доверие в нея по време на мандата на Росен Плевнелиев са били заменени от по-позитивни нагласи след изборите през 2016 година.

Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни, сочат данните.

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на партия ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа, смятат социолозите.