България изненадва с данните за здравето на младите хора

България е сред шестте държави в Европейския съюз, в които младите хора оценяват най-високо здравословното си състояние. Според данните на Eurostat за 2025 г. страната ни заема шесто място по дял на младежите между 16 и 29 години, които определят здравето си като добро или много добро. Начело на класацията са три балкански държави - Румъния, Гърция и Хърватия, предаде БГНЕС.

Най-висока положителна самооценка на здравето имат младите румънци - 98,2%, следвани от гърците с 98,1% и хърватите с 95,9%. За сравнение, средно за Европейския съюз 89,7% от хората в тази възрастова група смятат, че са в добро или много добро здраве.

На противоположния край на класацията са Швеция, където едва 74,4% от младежите дават положителна оценка на здравословното си състояние, Нидерландия със 79,8% и Финландия с 81,4%.

Въпреки високите позиции на балканските държави статистиката не означава непременно, че младите хора в тях са обективно по-здрави от връстниците си в останалата част на Европа. От Eurostat уточняват, че самооценката е субективен показател, който зависи както от физическото и психичното състояние, така и от личните възприятия, социалната среда и културните особености. Значение има и доколко хората са склонни да споделят здравословните си проблеми.

България е сред страните с най-малко съобщени продължителни заболявания

Данните показват още, че сравнително малка част от младите българи съобщават за продължителни заболявания или други здравословни проблеми. По този показател България се нарежда сред държавите с най-ниски стойности в ЕС, заедно с Румъния, Гърция и Италия.

През 2025 г. делът на младежите между 16 и 29 години, които съобщават за подобни състояния, не надхвърля 5% в нито една от четирите държави. Разликата спрямо средното равнище за Европейския съюз е значителна - 17,2% от младите европейци посочват, че имат продължителен здравословен проблем.

Най-висок дял се отчита във Финландия, където близо 40% от младежите съобщават за такива затруднения. Следват Швеция с 25,1% и Естония с 24,2%.

И тук обаче статистическите различия трябва да се разглеждат внимателно. Ниският дял на съобщените заболявания в България е положителен показател, но сам по себе си не доказва, че младите българи са в по-добро здравословно състояние. Данните отразяват информацията, която самите участници предоставят, а не цялостна медицинска оценка на здравето им.

България е изключение в ЕС по връзката между доходите и здравето

Друг интересен резултат от изследването е свързан с влиянието на доходите върху начина, по който младите хора възприемат здравословното си състояние.

В повечето европейски държави хората с по-високи доходи значително по-често определят здравето си като добро или много добро. Средно за ЕС положителна оценка дават 85,6% от младежите в най-ниската доходна група, докато при тези с най-високи доходи делът достига 93,7%.

България обаче е сред едва две държави в Съюза, заедно с Малта, в които тази зависимост не се наблюдава по обичайния начин.

У нас делът на младите хора, които оценяват здравето си положително, е с 0,1 процентен пункт по-висок сред 20-те процента от населението с най-ниски доходи в сравнение с 20-те процента с най-високи доходи. Разликата е практически незначителна, но показва отклонение от общоевропейската тенденция.

В Гърция също се наблюдава минимално разминаване между двете доходни групи - едва 0,3 процентни пункта, но в полза на по-заможните младежи. Сред държавите с най-малки различия са още Италия с 1,2 процентни пункта и Белгия с 2,7 процентни пункта.

Какво показват данните за здравето на младите българи?

Резултатите на Eurostat очертават три основни особености за България - висока положителна самооценка на здравето сред младите хора, сравнително малък дял на съобщените продължителни заболявания и почти липсваща разлика между най-ниските и най-високите доходни групи.

Въпреки това тези показатели не дават изчерпателна представа за реалното здравословно състояние на младото население. За по-пълна оценка е необходимо да се отчитат и други фактори, сред които достъпът до медицински услуги, профилактичните прегледи и готовността на хората да потърсят лекарска помощ при здравословен проблем.