Йотова: България трябваше да получи зам.-председател на Еврокомисията

Част от наименованията на ресорите, които предложи новият председател на Европейската комисия, ще бъдат коригирани в посока на изясняване задачата на бъдещите комисари, прогнозира вицепрезидентът Илияна Йотова, която е бивш евродепутат.

„За първи път в историята на Еврокомисията се направи толкова строга и подробна йерархична система. Никога досега не е имало толкова много заместник-председатели и ми се струва, че един от тези 8 заместници трябваше да бъде българският еврокомисар. България е един добър партньор в ЕС и това го доказахме за всички тези 12 г. членство. Във всички ресори, заемани от български комисари, никога не е имало най-малка сянка на гаф и несвършена работа“, изтъкна Йотова пред БНР.

Тя отбеляза, че само двама от комисарите на Жан-Клод Юнкер не са зам.-председатели и един от тях е Мария Габриел.

Според нея нашият еврокомисар ще се справи с това да бъде заместник-председател, както и с ресора, който получи.

„Твърде завоалирани са и бих казала доста поетични наименованията на сегашните ресори в ЕК. Още повече, когато има неизяснено портфолио, когато не са ясни параметрите, които ще работят следващите комисари, така много лесно се размива и отговорност“, каза вицепрезидентът.

Йотова допълни, че не може да се слага българският ресор в таблицата „повишение или понижение“: „Той е много сериозен и много ресурсен е, но не е от тези ресори, които ще предопределят политиката на ЕС оттук нататък. Дали Евросъюзът ще продължи на солидарния принцип, или ще надделее схващането на все повече държави, че еврозоната трябва да стане едно ядро, а всички останали – периферия“, каза вицепрезидентъ.

За случващото се в Българското национално радио

Цялата българска общественост се вълнува от случващото се в Българското национално радио и този случай трябва да бъде разплетен докрай, заяви още Илияна Йотова.

„Чухме заявленията на ДАНС, на прокуратурата, че ще има пълно разследване на това защо за няколко часа спря ефирът на БНР, което е елемент от националната сигурност. Предварително бих искала да кажа, от всички тези изслушвания, да не се получи така, че истината да остане размита някъде в пространството и във времето, тъй като ние като български граждани чакаме конкретни и категорични отговори“, подчерта Йотова.

Според нея втората страна на въпроса е за „посегателството върху един български журналист и начина, по който е направено“: „Не съм чула до този момент официалния коментар на генералния директор на БНР. Чух известни обяснения и аргументи от директора в оставка на програма „Хоризонт“, но нито като журналист, нито като гражданин разбрах какви са тези аргументи. Още повече, струва ми се, че е твърде нелепо предложението за всеки репортер в БНР да има един двойник. Това какво означава, че всеки един репортер не отразява действителните събития и злоупотребява с истината в националния ефир и трябва някой да го коригира? Или този някой ще влиза вече с готова своя версия? Това е абсолютно несериозно“, каза Йотова.

„Тъй като става дума за БНР, което очевидно и естествено е един много сериозен информационен източник в нашето пространство и за толкова е спечелил доверието си, смятам, че имаме нужда и чакаме тези отговори“, каза Илияна Йотова.

За шпионския скандал

По повод т.нар. шпионски скандал вицепрезидентът изтъкна, че не може да определи случващото се като скандал по оста София-Москва. „И дано да съм права, защото ние получаваме информация „на час по лъжичка“ и аз не бих искала да влизам в тази спирала и да коментирам всеки нов факт. В качеството си на вицепрезидент не мога да си позволя да коментирам едно или друго становище с ясното съзнание, че всяка моя дума също прави внушение“, заяви Йотова и си запази правото на коментар след края на следствието.