Неразказани истории – II част: Процесите за промяна

Лозунгите на Михаил Горбачов за ускорение, за гласност и за преустройство предизвикват големи брожения в целия социалистически блок. По-будната част от българското общество също се включва в процесите за промяна. На 16 януари 1988 година е учредено Независимото дружество за защита правата на човека. Така започва създаването на дисидентските организации.

Първоначално в Независимото дружество се включват 16 души, които активно възразяват и се противопоставят на партийните решения. Целта им е да се възстанови достойнството на българските граждани, политическият плурализъм и да се защитават правата на всеки човек. Много от членовете на дружеството са политически затворници.

Такъв е и Илия Минев, председателят на организацията. Два месеца по-късно е учреден и Общественият комитет за екологична защита на Русе. След това Христофор Събев прави Комитета за защита на религиозните права, а през ноември 88-ма е сформиран и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

"Имах блестяща кариера, но се чувствах и много ангажиран с това, което става. Като дете съм имал възможност да бъда малко в друга държава и съм видял, че има един друг свят, който ми хареса повече от нашия тоталитаризъм. Знаех, че има и друг свят и че той ми харесва повече. Сега от позицията на годините знам, че той също е свят с огромни проблеми", разказва основателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев пред Bulgaria ON AIR.

Той се включва в опозицинонното движение още през 1988 година. По това време е асистент в Медицинския университет в Стара Загора и именно там става съпричастен на проблемите на българските турци по време на възродителния процес.

"Аз съм човека, който написа декларацията на тъй наречения Мюсюлмански стачен комитет, тъй като съм активен правозащитник. И на 22 май ни прибраха в затвора, тъй като огласихме в английското, френското и американското посолство имена на убити хора при протестите, които започнаха в България", допълва Тренчев.

Година по-рано – на 9 март 1988-ма година в Дома на киното в София за първи път е излъчен документалният филм "Дишай" на Юри Жиров, посветен на екологичната катастрофа в Русе. Почти ежедневно градът е обгазяван от румънския химически комбинат "Верахим", построен край Гюргево. След прожекцията е учреден Обществения комитет за екологична защита на Русе. Сред основателите му са 20 партийни членове на БКП.

Много от младите вече си даваха сметка накъде отиват нещата и че това е една измислена икономическа система. "Ние действително живеехме в лагер. Как бяха го кръстили - социалистически лагер, не си ли даваха сметка, че напомня на хитлеристките лагери", разказва Ивайло Трифонов, учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

За голяма част от българското общество обаче случващото се тогава не е било известно. Някои от гражданите се информираха за събитията, които не се отразяваха от официалните медии, чрез западните радиа като "Свободна Европа" и "Гласът на Америка". На 3 ноември 1988 година по инициатива на д-р Желю Желев е учреден Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Това се случва в 65-та аудитория на Софийския университет.