Прегръдката на ДБ с ГЕРБ била неизбежна, имали общи ценности

Всичко, което се случва, ни подготвя за потенциален бъдещ съюз на ГЕРБ и „Демократична България“ /ДБ/. Ляволибералното между ГЕРБ, ДБ и донякъде ДПС започва да се обособява доста ясно и е неизбежно да се втвърди. Това мнение изрази пред БНР журналистът Кузман Илиев.

Той вижда в несъстоялия се диалог между протестните партии преходен период към последваща прегръдка между ГЕРБ и ДБ като изразители на еднакви ценности.

В един момент от ДБ ще осъзнаят, че с ГЕРБ са сиамски близнаци, смята журналистът. „Ако се махнат конкретните фигури, които се мразят, те като програми имат много сходни евроатлантически, зелени, отворени към либералния глобализъм ценности.“

Според Кузман Илиев е лош жест затварянето на вратата от страна на ДБ към БСП, а с Трифонов очевидно не може и в един момент „ти трябва да отидеш на червеното килимче с Борисов и може да има една прегръдка“.

„Всичките тези избори, които сега се случват, подготвят почвата именно за това. То просто е неизбежно,“ смята Кузман Илиев.

Обществото се подготвя за това и електоратът на ДБ в един момент ще трябва да привикне, че друга опция няма, допълни той.

Когато беше инжениран проектът ГЕРБ и Борисов се появи на политическата сцена, той беше подкрепян от тази протестна общност, с която днес е ужким във война, посочи Илиев. „Той беше добре приет и в тази общност. Изглеждаше като човек, който може да балансира между всички.“

Според Илиев Бойко Борисов е достатъчно помъдрял, за да е фактор в политическия живот, без да е на първа линия.

„Ако е той, затваря вратата за всички останали. Ако е Митов, вече започваме да стигаме всички до този естествен сценарий, за който ще ни трябва време всички ние да узреем. А Борисов затова е доволен, защото вижда, че се върви натам, той е в силната позиция, на него ще трябва да му се ходи на килимчето и да му се искат одобрения,“ каза журналистът.

Ляво-либералното между ГЕРБ, ДБ и донякъде ДПС започва да се обособява доста ясно и е неизбежно да се втвърди, подчерта Кузман Илиев. По думите му в един момент подобен процес ще видим и при консервативно-патриотичното, което сега е в състояние на пихтия. „То ще излъчи свои говорители, които ще се опълчат срещу либералния глобализъм, който започва да се настанява много мощно.“

В социологическите данни за влизане на „Възраждане“ в следващия парламент според Илиев става дума за „по-силната, дори антиевропейска реакция“, при която махалото отива в по-голяма крайност.

Относно несъстоялия се диалог между протестните партии в два поредни състава на парламента Кузман Илиев изтъкна:  „Един е режимът, в който разрушаваш идеите на другия, това е много силен емоционален момент, какъвто беше за протестните партии преди. В един момент тези хора трябваше да минат в друг режим – на изграждане, на комбинации, на игра заедно, за да преминат през всички пречки, които пък другата страна иска да им наложи и да вкарат гол. Топката сега е в тях. Е, не можаха да го сменят режима. Това е мъдростта, политическата, която отсъства при тези формации. Това е залогът те оттук насетне да работят над фаза атака,“ каза Илиев.

„И наливат вода в мелницата на Борисов. Той усети, че най-правилното нещо в момента е да оставиш кучетата да се джафкат,“ допълни той.

Големият печеливш е Борисов и това е елементарна игра, смята Илиев.

Относно очакванията Кирил Петков и Асен Василев да дадат нова алтернатива Кузман Илиев коментира, че след малко по-мачовското поведение на Борисов сега българите имат нужда от нещо тип Макрон. „Модерен, спокоен, усмихнат, дори правещ някои наивни и то сериозни грешки, дори нарушаващ Конституцията. Просто кредитът на доверие е толкова голям, че хората са склонни.“

Кирил Петков бяга маратон, но сега е правилният момент да се поеме риск, отбеляза още журналистът. „Той е по-етичен, по-прибран, по-премерен, по-дългосрочна е неговата карта. Определено той тича маратон.“

„Той застава с лицето си, а това е дефицит. Трифонов, който беше избран и носителят на новото, се отдръпна и представяше някакви хора, вадеше ги буквално от шапката. Ние не ги познавахме, но той не искаше да застане с лицето си. Хората не искат политики и забравят политики. Искат лица,“ каза Илиев.

Журналистът е на мнение, че сме в повратен момент от новата ни политическа история и влизаме в десетилетие, за което сега се раздават картите.