Поптодорова: Политиката да не се приравнява до обикновен бизнес

Политиката не трябва да бъде приравнявана до обикновен бизнес, до направата на един стартъп, тя има много по-големи цели и мисия.

В България съществува тотална каша в разбирането на значението на неутралитета. Има международно признат държавен неутралитет, какъвто е този на Швейцария, и неутралитет в българското му разбиране, което означава да не правим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи извън нас.

Това заяви пред БГНЕС общественикът и дипломат Елена Поптодорова, два пъти посланик на България в САЩ и народен представител в VII ВНС. С нея разговаряме за липсата на лидерство и за последиците от това за страната ни.

Според нея причините в България да липсва лидерство са повече от една.

"Заради местните навици партиите не търпят много ярки фигури. Има едно постоянно гласно или негласно потискане на личности, които биха могли да бъдат лидери при определени обстоятелства. У нас лидерските качества на отделния човек са лични качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се смятат за основен критерий за успеха на една политическа партия", заяви Поптодорова, която е бивш народен представител в първите четири Народни събрания след промените през 1989 г.

Тази тенденция се наблюдава при днешните партии в парламента.

"Няма блестящ лидер, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани подкрепи, а това по никакъв начин не предполага лидерство", каза тя.

За да има лидерство, трябва да има лична свобода. Човек трябва да заяви желание да води хората, да има кураж и издръжливост, за да прокарва позиции.

"Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, много преди да се установи еднопартийната система в страната. Тогава имаше лидерство, имаше ораторско изкуство", споделя Поптодорова.

На нея ѝ липсват пледоарии в парламента: „Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече не само депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са извън нея. Всичко това отсъства“.

Според нея липсва и едно по-класическо разбиране за политиката.

"Ако тя бъде приравнена до прост бизнес, до това да направим стартъп, тя е обречена на неуспех. Политиката има по-големи мисии, по-големи цели. Тя трябва да гледа много години напред и не бива да е свързана с бърз конюнктурен успех", подчерта Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустош от гледна точка и на лидерство, и на визионерство.

Тя е съгласна, че в последно време има тенденция държавата да се управлява като стартъп или НПО, но е категорично против те да бъдат дамгосвани.

"Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и задължения, които те не могат да изпълнят. Нека НПО да си останат там, където им е мястото и да работят върху общественото мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се изгражда по-съвременна основа. Но политиката и като професия, и като призвание, и като мисия, като че ли изчезна", смята посланик Поптодорова.

Темата за неутралитета е отдавна експлоатирана още от 90-те години, когато в България се правят опити да се изгради обществено мнение в полза на членството ни в Северноатлантическия алианс. Още тогава се чуват настойчиви гласове за неутралитет. Посланик Поптодорова припомня, че външни фактори трябва да признаят неутралитета. За съжаление, според нея, в български условия неутралитетът винаги означава незаемане на позиция.

"У нас се прави тотална каша от статут на неутралитет: международно признат държавен неутралитет и неутралитет, което означава да не правим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи извън нас. Не може ние да обявим статут на неутралитет, което е доказано исторически и документално. Другият неутралитет е една по-префинена форма, с която да обясним, че трябва да стоим настрана и назад. Той е пагубен. Той не култивира средата, която трябва да произведе лидери. Неутралитетът като отказ от позиция, означава и липса на лидерство", категорична е бившата ни посланичка в САЩ.

Тя призовава да се замислим и да извадим съответните поуки от поведението на Финландия и Швеция, които много скоро ще се разделят с международно признатия си статут на неутрални държави, присъединявайки се към НАТО.

"Те не са се сетили преди два дена, не са се сетили и преди два месеца на 24 февруари. И Швеция, и Финландия започнаха едно много дискретно, но пълноценно общуване с НАТО веднага след анексията на Крим през 2014 г. То беше в рамките на техния международно признат неутралитет до степен и размер, в който те можеха да го правят", каза Поптодорова.

Дипломатът посочи, че двете скандинавски държави от години насам участват в учения с държавите от НАТО, в заседания на алианса в разширен състав и най-важното техните системи за сигурност през тези години станаха абсолютно съвместими с натовската система за сигурност както в оръжеен план, така и по отношение на военното планиране и участието в операции, а това не е възможно, ако не си оперативно съвместим.

"Това, което те направиха не е началото, а логичният завършек на един процес, който е започнал много отдавна", заяви посланик Елена Поптодорова.