Рашидов: Важен проблем за Европа, Турция и България е въпросът за миграцията

Среща на високо равнище, на която България да е домакин, а темата да са проблемите с миграцията, контрола по границите и визовите въпроси, предлага председателят на българския парламент Вежди Рашидов. Идеята е българският парламент да е посредник на разговорите между Турция и ЕС.

Темата е обсъдена при срещата му с председателя на Великото Национално събрание на Република Турция Мустафа Шентоп, както и при последвалите парламентарни разговори. В Анкара с Рашидов са представители на всички парламентарни партии, с изключение на "Демократична България". От ГЕРБ е Десислава Атанасова, от "Продължаваме промяната" Даниел Лорер, БСП - Георги Свиленски, "Български възход" Стефан Янев и Сезгин Мюмюн от ДПС.

Рашидов смята, че и Европа, и Турция са узрели да седнат и да говорят за визовите проблеми и миграцията, както и за дипломацията. "Поех ангажимент да сме посредници. В България да седнем да си решим проблемите - те се решават с думи, с участие, чрез взаимопомощ", уточни той. "Важен проблем за Европа, Турция и България е въпросът за емиграцията. Турция се грижи за близо 4 млн. емигранти на своя земя, от парите на своя данъкоплатец. Най-надеждната граница е турско-българската", заяви Рашидов като благодари за споразумението по темата между двете страни. "Благодаря на председателя, че мислим как да решим изобщо като цяло проблема, че мислим всички страни как да седнем на кръгла маса, време е за дипломация и да решим общия ни проблем - той е проблем и на Европа, и на Турция, и на България", изтъкна шефът на българския парламент. И посочи, че стотици милиони долари отиват за хранене, обслужване лекари на мигрантите.

Шентоп настоя, че миграцията вече се разглежда като глобален проблем - след войната между Украйна и Русия се е разбрало, че този въпрос не касае само определени страни. "Това показа на Европа, че темата е глобална, което доведе до глобално събуждане, че всички са засегнати от този проблем. С г-н Рашидов постигнахме съгласуваност в най-кратък срок, Българя и Турция, и с участие на други международни партньори и други национални парламенти, да бъде организирана конференция по въпросите на миграцията", заяви той.

Шентоп посочи, че това е първата подобна визита от България от 2009 г. насам. "Много се радвам, че един български гражданин с турски произход бе избран за председател на Народното събрание, това е за първи път и е радващо за нас. Аз като гражданин с балкански корени, много се зарадвах. Това е много добро за страната ви, при предишните му важни служби Рашидов бе избиран за министър, оказа голям принос за страната", посочи той. И добави, че  трябва да се възползваме от всички инструменти, за да се задълбочи сътрудничеството. Шентоп определи България като "приятелска сътрудническа и съседна страна, с която Турция има много добри отношения. Според председателя на Меджлиса съществува сериозен потенциал за развитие на отношенията ни в икономика, образование, туризъм, култура и много други сфери. Близките добросъседски отношения също се развиват в добра посока. "Турците в България играят важна роля - те са своеобразен мост за задълбочаване на сътрудничеството и солидарността между тези две съседни страни. Убеден съм, че това ще допринесе за мира и благоденствието на региона", добави още той.

Рашидов подчерта, че от 10-15 г. насам отношенията между двете страни са много добри и определи срещата като изключително ползотворна. Той се спря и на сътрудничеството по времето, в което бе част от управлението на България като министър на културата. "Имахме много съвместни заседания на Министерските ни съвети и подписахме изключително голямо количество споразумения и договори", изтъкна той и даде пример със споразумението за копродукции в киното и за работа срещу трафика на културни ценности.

"Важната тема ни бе да опазваме както турските паметници на културата, така и българските", добави Рашидов и благодари на Турция, че е финансирала реставрацията на Желязната църква в Истанбул. "Лично аз като министър реставрирах 3 джамии в България, прекрасни паметници на културата. Предстоят още доста паметници да бъдат реставрирани и отново стигнахме до това, че трябва да се виждаме по-често и да взимаме съвместни решения, за да заработим активно, както беше преди време", изтъкна шефът на българския парламент.