България има потенциал за 3,5-4% растеж годишно

Растежът от около 2% на българската икономика е далеч под нейния потенциал. Ако имаме политическа стабилност и правителство с ясна визия за развитието на държавата, което да предприеме действия за достъп до еврофондовете, ограничаване на корупцията и привличане на чуждестранни инвестиции, България ще може да разгърне напълно възможностите си за растеж, но в момента сме в такава ситуация, че при 2% ръст на БВП в бюджета трябва или да се повишат приходите чрез допълнителни данъци или да съкратят някакви разходи. Това каза Юлиян Войнов, икономист, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

По думи на министъра на финансите Людмила Петкова Министерството ще внесе проектобюджет с до 3% дефицит. Войнов каза, че това е бюджет за влизане в еврозоната в условията политическа криза и ръст на икономиката, който е далеч от оптималния за страната. Той смята, че заложените в бюджета мерки имат смисъл. Те са насочени към решаване на числовите проблеми, но икономистът предупреди, че това не означава, че тези мерки ще са достатъчни за решаване на бюджетните проблеми в дългосрочен план.

Един от основните проблеми би бил свързан с бюджетните дефицити, особено след обещанията на Тръмп да наложи 10% мита на всички произведени в Европа стоки. Гостът заяви, че ако тези мерки се приложат на практика, това ще означава забавяне на световната и съответно на европейската икономика.

Забавянето на Китай и САЩ ще се отрази на Европа. Оттук нататък прогнозираните ръстове от 2% въобще не са гарантирани и най-вероятно ще видим още следващата година забавяне или непостигнане на тези прогнози. Това означава, че ще трябва да помислим как да ограничим бъдещите бюджетни дефицити.

Според него проблемът с дефицита може да се превърне в „хроничен“ и при евентуално влошаване на икономическите перспективи с тези дефицити можем да имаме проблеми при влизането в еврозоната. От друга страна вътрешното потребление, което е една от „противоотровите“ при стагнираща или забавяща се икономика създава предпоставки за инфлация. БНБ предупреди, че сегашните политики са проинфлационни и че през следващата година инфлацията може отново да тръгне нагоре, което отново да ни възпре да влезем в еврозоната.

Войнов обаче контрира това твърдение, като каза, че вътрешното потребление не е задължително да бъде свързано с наливането на държавни пари. То може да бъде увеличено чрез облекчаване на бизнес регулациите и увеличаване на производителността на труда. И въпреки сериозното повишаване на доходите от 2022 г. насам не само, че те не са довели до увеличение инфлацията, а напротив – „от септември-октомври 2022 г. инфлацията непрекъснато намалява“, като дори в един момент България е била една от страните, които доходите са изпреварили инфлацията.

Икономистът каза, че тогава високите цени не са били отношение на повишаващите се доходи, а на високите цени на енергията. Той отбеляза, че в момента „основният проблем на ЕС не е инфлацията, а дефлацията“.

Ако приемем, че ще има забавяне на цялостното икономическо развитие вследствие избора на Тръмп и мерките, за които говорихме, по-скоро ще имаме проблем да върнем инфлацията на 2% и да не спаднем на дефлация, отколкото обратното.

Една от страните, които се очаква най-много да пострадат при завръщането на Тръмп е Германия, която е в икономическа криза, която е основата на разпада на правителството на страната. Войнов каза, че Германия не може повече да води политика на остеритет и е „нужно държавата трябва да влезе в своята функция на инвеститор“ и да увеличи разходната част на правителството по отношение на инвестициите.

Една икономика, за да увеличи своя икономически растеж, трябва да развива вътрешния си пазар, който се задвижва най-вече от сектора на услугите.

България е пряко зависима от Германия и стагнацията ѝ неизменно ще се отрази на българската икономика. Войнов заяви, че ако не се предприемат спешни мерки за подобряване на икономическия растеж, защото иначе „ще кретаме с 2% ръст на БВП“, а изброените бюджетни и икономически проблеми ще се задълбочават.

Целият коментар - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria