Добре ли се справя България с овладяването на COVID-19?

От както бяха открити първите случаи на коронавирус в България, в страната бяха въведени мерки, които да ограничат разпространението на заразата. Но трябва ли да се промени социалният живот в държавата, за да се справим с COVID-19?

"Ако не бяха някои непремерени действия от страна на правителството и щаба, щяхме съвсем спокойно, на крак да си изкараме епидемията с коронавирус. Инфекцията циркулира поне от средата на февруари. Няма никакво съмнение. Направете простата сметка. Тези хора, които ги диагностицираха в Габрово и в Плевен, бяха диагностицирани след една седмица престой в болницата", коментира председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) д-р Стойчо Кацаров в студиото на Bulgaria ON AIR.

"Можеш да повлияеш, чисто комуникационно при ограничаването на нещата, които са задължителни. От друга страна, много трудно можеш да ограничиш хората да ходят където искат и да правят какво искат", коментира PR експертът доцент Александър Христов.

"Паниката винаги е в повече. Паниката е по-заразна от всички грипни вируси взети заедно. Тук е ролята на един кризисен щаб и въобще на комуникаторите в институциите. Да намерят изключително тънкия баланс между това хем да информират обществото, защото пък ние носим драскотини в паметта си, свързани с Чернобил и с неинформираността, когато се случва нещо толкова страшно. И от друга страна да не всяват допълнително паника", обясни той.

Върши ли си работата Националният кризисен щаб?

Според доцент Христов Националният кризисен щаб се справя добре с проблема в комуникационен аспект.

Как стои въпросът с тестовете, които се използват за диагностицирането на коронавирус?

Д-р Кацаров отбеляза, че капацитетът на лабораториите е за няколко десетки души на ден.

"Първата седмица, когато започнаха изобщо изследванията, бяха изследвани 23-ма души. Шансът да хванеш някой с коронавирусна инфекция при 20 изследвания за седмицата е горе-долу може би по-малък, отколкото да уцелиш шестица от тотото с един фиш", обясни д-р Кацаров.

"Това е причината да не бъдат хванати навреме първите заразоносители, което от гледна точка на ограничаване на инфекцията е фатално. То има смисъл да хванеш първите. След това вече е все едно. Това, което кризисният щаб не направи и правителството не направи, е да осигури такива бързи тестове. Второто нещо - сега ги има бързите тестове, но лекарите не смеят да ги използват. Лабораторията, ако използва бързия тест и установи, че някой е болен от коронавирус, ще бъде поставена под карантина и дейността им - преустановена", посочи още той.

Тези бързи тестове биха могли да бъдат използвани на летището, смята председателят на ЦЗПЗ. Те биха отчели резултати, твърди той, за разлика от поставените термокамери. Според него нулев ще е и ефектът от дезинфекцията на градските улици.

Ще се намери ли нулевият пациент?

"Няма да се намери. Това не е важно. Важно е обаче нещо друго. Сега е тръгнала една кампания да осигуряват легла за лежащоболни. Всеки, който има съмнения за коронавирус, да бъде вкаран в болница. Изпразват психиатрични отделения в Плевен, изпразниха психиатричното отделение тук, изпразниха психиатричното отделение във Военна болница... Няма нужда да хоспитализирате всички хора. Има смисъл да вкараш в болницата тези, които са тежкоболни, с дихателна недостатъчност, има заплаха за живот", обясни д-р Кацаров.

Според него е ясно, че хората изпратени вкъщи, ще се лекуват с това, с което се лекуват и от грип.

Доцент Христов смята, че в момента работодателите са по-склонни да пускат служителите си да работят от вкъщи.

Как ще се развие вирусът? Ще има ли епидемия в България?

Д-р Кацаров твърди, че не е имало епидемия на грип Б в България. За да се обяви епидемия трябва да има над 200 случая на 10 000 души население, поясни той. Няма и 1000 случая в цялата страна. Той добави, че епидемия се обявява за грип А, който е по-опасен.

"Ако тепърва се разгърне коронавирусна инфекция, ние ще трябва наново да изкараме учениците от училище", коментира д-р Кацаров.