Защо коронавирусът удря силно хора с чуждестранен произход в Швеция?

Според някои става дума за липса на информация, а според други за невнимание: в Швеция хората от чуждестранен произход са сред най-засегнатите от коронавируса групи - явление, на което властите се опитват да противодействат посредством информационни кампании на различни езици.

Швеция, с население от 10,3 милиона души, която е известна с благосклонната си приемна политика, от 2010 до 2019 г. е предоставила убежище и право на семейни събирания на над 400 000 души, по данни на имиграционните й служби. След наплива от мигранти страната възстанови в края на 2015 г. контролните пунктове по границите си и въведе по-строги изисквания за прием, пише Франс прес.

За много от новопристигналите обаче интеграцията се оказва трудна: няколко хиляди имигранти не владеят шведски език и днес за тях няма работа на един пазар на труда, който изисква висока квалификация.

В крайна сметка те се настаняват в бедните квартали в периферията на големите градове, където не се говори много на шведски и където нивата на безработица и на престъпност са високи.

Шведската агенция за обществено здраве заяви тази седмица, че пребиваващите в Швеция сомалийци са сред най-засегнатите от COVID-19, заедно с родените в Ирак, Сирия, Финландия и Турция.

"Трябва по-добре да достигаме до тези групи с различни типове съобщения, за да ги защитим по-успешно", заяви пред Франс прес епидемиологът Андерс Тегнел, който уточни, че не знае защо вирусът се разпространява толкова много сред тези групи.

В Стокхолм, епицентър на епидемията в Швеция, хората от чуждестранен произход са над 40 процента от 13-те хиляди регистрирани случая на заразяване с вируса.

Данните, публикувани миналата седмица от здравните власти на региона, показват, че в най-бедните райони на града, наричани още "уязвими зони", са регистрирани повече случаи на заразяване с коронавирус, отколкото на други места.

Над 550 000 души живеят днес в една от тези 61 зони в цяла Швеция, според доклад, поръчан през 2019 г. от "Глобал вилидж", местна правозащитна организация.

Ако имигрантите (родените в чужбина и тези с родители, родени в чужбина) са 24,9 процента от населението на Швеция, то в "уязвимите зони" те са 74 процента.

Обикаляне на кварталите с цел обясняване на ситуацията

В Якобсберг, беден квартал в Северозападен Стокхолм, група от седем тийнейджъри започва под лъчите на пролетното слънце своята информационна обиколка, имаща за цел да се разяснят на жителите опасностите от коронавируса.

Със зелени жилетки на гърба си и с информационни брошури в ръка, всеки от тези "млади посланици", работещи за кметството, се опитва да обясни ситуацията на минувачите.

"Опитваме се най-вече да достигнем до тези, които не разбират какво се случва от шведските медии", казва пред Франс прес 17-годишният Мустафа Джасем.

На руски, фински, арабски, тигриня, сомалийски... брошурите са налични на двадесетина езици.

Според София Куел, местна координаторка в кметството по въпросите на сегрегацията и интеграцията, младежите помагат на властите по-лесно да достигнат до някои хора.

"Не става дума просто за напечатването на информационни брошури на различни езици, става дума за намирането на информационни канали, които хората ползват с лекота", обяснява тя.

Властите се опират за комуникация също така на спортните клубове и културните асоциации.

Липса на разбиране

Информирането продължава да е ключът на шведската стратегия за борба с коронавируса.

Досега северната страна възприема по-мек подход по отношение на епидемията в сравнение с други европейски страни. Здравните власти призоваха всички да проявят отговорност, да спазват социална дистанция, стриктно да спазват правилата за хигиена и да се изолират при появата на симптоми.

Единствените сериозни ограничения са забраната за събирания на повече от 50 души и забраната за посещаване на старческите домове.

В края на миналия месец Организацията на шведско-сомалийските лекари сигнализира, че от първите 15 смъртни случая в Стокхолм шестима са сомалийци.

В интервю за шведската държавна телевизия Джихан Мохамед, лекарка и член на административния съвет на асоциацията, заяви, че не е имало информация за коронавируса на сомалийски език в началото на здравната криза, като уточни, че и други фактори може да са изиграли роля за тази бройка.

Въпреки че Швеция е на едно от челните места в класацията на домакинствата от само един човек, в сомалийската общност "в един и същи апартамент може да живеят няколко поколения", изтъква тя.

Според Хамид Зафар, роден в Афганистан бивш директор на училище в Гьотеборг, липсата на информация не е основната причина за проблема - става дума, по-скоро, за липса на разбиране от страна на властите на това население, което се понякога има различни социални характеристики.
Според част от тези хора е абсолютно немислимо да не посещаваш възрастните хора, изтъква Зафар в статия за изданието "Гьотеборгс-Постен".

Истинският "мъртъв ъгъл" на властите обаче се крие във факта, че някои групи имат собствени социални мрежи, собствени властови йерархии и собствени властови фигури.
 

/БТА/